Използвайки нови техники за датировка, учени откриха, че човешките останки, намерени в днешно Мароко (в пещерата Джебел Ирхуд на около 100 км западно от Маракеш) са на възраст около 300 000 години.

От една страна, това ключово откритие индикира, че първите популации на Хомо сапиенс са се развили поне 100 000 години по-рано, отколкото мислехме. От друга, то показва, че те са се разпространили по континента, преди да започнат да се заселват и по останалите кътчета на света. 

Каменните инструменти, които древните хора са използвали, са били датирани чрез термолуминисценция - техника, която измерва нивото на натрупване на радиация в артефактите. Данните са показали, че възрастта на инструментите е около 300 000 години, което е много повече от предишните оценки, според които най-древните хора са били на около 200 000 години. Тогава предците ни, анатомично еднакви с днешните хора, са поели на изток. 

Уникалните разкопки показвт, че въпросните древни хора са си служили с каменни сечива и дори са могли да контролират огъня. С други думи - те хем са приличали на Хомо сапиенс, хем са се държали като "разумен човек". Преди нас на Земята са съществували редица човешки видове, като всеки е изглеждал различно и е имал свои плюсове и минуси. Подобно на останалите животни, и тези видове хора са еволюирали с течение на времето и са променили външния си вид.