Учени от Университета в Нантун в Китай предлагат нов метод за мъжка контрацепция, който включва инжектирането на магнитни наноматериали. Те се направляват посредством магнити до скротума и веднъж щом достигнат целта си, специалистите стимулират бързото им нагряване и започват да затоплят тестисите. Това довежда до хипетермия, която е достатъчна, че да блокира временно производството на сперматозоиди. Дори смалява тестисите за 30-60 дни, след което те придобиват нормалната си форма. Засега този метод е бил прилаган единствено върху мишки.
Да, определено звучи страховито. Стимулирането на умерена хипертермия обаче изглежда обещаващо. Дори малките увеличения на температурата може да намали броя на сперматозоидите при мъже и изследователите се надяват да използват този ефект, за да спрат сперматогенезиса (производството на сперматозоиди). Ето защо магнитните нежно нагряват региона до високите (но все пак умерени) 58°C.
Намирането на нетоксична наночастица, която е магнитна и може да се инжектира, определено не е лесна задача. Изследователите прибягват до помощта на вече съществуващи проучвания, които са използвали наночастици от железен оксид, които деградират в тялото и могат да бъдат направлявани до своята цел посредством магнитни полета. След като изпробват няколко различни вариации, специалистите откриват, че наночастици с покритие от лимонова киселина са най-ефективни.
Цялата процедура трае общо 15 минути. Учените използват променливо магнитно поле, за да нагорещят тестисите на пет мишки до необходимата температура. Впоследствие животинките са поставени в клетка с женски мишки, за да се провокира бременност, а накрая са жертвани на определени интервали от време (7, 30 и 60 дни), за да бъдат анализирани. След процедурата мъжките мишки не са могли да имат поколение в продължение на 7 дни. С течение на времето те бавно възстановяват своите нива на плодовитост и до 60-ия ден вече могат да имат поколение (около 12 малки).
Разбира се, изследването трябва да бъде анализирано изключително внимателно – резултатите се наблюдават единствено при мишки и не можем да бъдем сигурни какъв ще е ефектът при хора. Освен това на практика е невъзможно да определим точно нивото на болка при мишките. Подходът обаче определено е любопитен.
Изследването е публикувано в Nano Letters.
Източник: IFLScience
