Малкият мозък (cerebellum) съставлява само 10 процента от масата на цялото ни сиво вещество. Не позволявайте обаче на дребния му размер да ви заблуди; повече от три четвърти от мозъчните неврони са събрани в това малко пространство, а вътре се случват изключително много нещо.
Традиционно се смята, че тази част от нервната система, разположена в основата на черепа, се занимава предимно с координиране на двигателните функции като равновесие и движение. Сега нови изследвания потвърждават една хипотеза, която набира скорост: тя играе ключова роля и в ученето.
В това ново проучване изследователите от Университета в Питсбърг и Колумбийския университет искат да надградят предишни изследвания, които твърдят, че задната и страничната област на малкия мозък играят ключова роля в установяването на връзка между това, което виждаме, и движенията, които правим.
"Дъли години предполагахме, че функцията на малкия мозък е единствено да контролира начина, по който се движим", казва невробиологът Андрея Бостан от Университета в Питсбърг.
"Сега обаче знаем, че има части на малкия мозък, които са свързани и изглежда са еволюирали заедно с областите на главния, които управляват начина, по който мислим."
Екипът обучава маймуни да движат лявата или дясната си ръка в отговор на изображения на екрана, като при правилно изпълнение на движенията им се дава сок като награда.
Когато учените използват медикаменти, с помощта на които временно изключват задната латерална част на малкия мозък на маймуните, това значително повлиява на обучението им. Дори когато знаят, че ги очаква награда, животните трудно успяват да запомнят коя ръка трябва да движат в отговор на дадено изображение. Те обаче все още могат да си припомнят вече добре затвърдените знания.
"Когато деактивирате тази област на малкия мозък, вие нарушавате новото обучение", казва Бостан. "То е много по-бавно, случва се в продължение на много повече опити и резултатите не достигат същото ниво."
"Това е конкретен пример, който показва как малкият мозък използва информация за възнаграждението, за да формира когнитивната функция при приматите."
Допълнителни тестове разкриват, че изпълнението на движенията не се влияе от изключването на задния латерален мозък, а деактивирането на други части на малкия мозък, изглежда, не променя процеса на учене.
Всичко това е важна допълнителна информация, за да разберем как работи мозъкът и как се адаптира към заобикалящия ни свят - и как да се справим по-добре със състоянията, причинени от нарушаване на нормалната му работа.
"Нашето изследване предоставя ясни доказателства, че малкият мозък е важен не само за усвояването на умели действия, но и за научаването на това кои са най-ценни в определени ситуации", казва Бостан.
"Това помага да се обяснят някои от немоторните трудности при хората с мозъчни нарушения."
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Източник: Science Alert
