Изследователи откриха нова фаза на стъклото, след като създадоха ултратънък пласт от течност, която образува стъкло с висока плътност. Новата версия е по-плътна и по-стабилна, но е все така изключително тънка. Екипът вярва, че тази нова фаза на стъклото може да бъде използвана като чисто нов тип материал. Освен това вероятно подходът може да бъде приложен и върху други субстанции, различни от стъклените.
Как се стига дотук?
Първоначално учените създават ултратънък пласт стъкло. Стъклото е с амофрна структура, което означава, че изглежда като течност (заради начина, по който молекулите в него са подредени), но се държи като твърдо тяло. Когато обаче стъклото се превърне в пласт, който е дебел едва няколко нанометра, тези наподобяващи течност свойства излизат на преден план и често водят до деградация или нестабилност. Тези пластове се използват при OLED екраните и оптичните влакна.
По принцип за да получим тези ултратънки пластове, трябва да охладим течното стъкло. Д-р И Джин от Университета в Пенсилвания обаче ги създава, като превръща стъклените изпарения в твърдо тяло. Нестандартният подход довежда до някои доста неочаквани резултати. Утратънкото покритие всъщност представлява различна течна фаза на стъклото, чиято плътност е по-висока от тази на кристала. Освен това тези пластове не страдат от същите недостатъци като онези, създадени по традиционните методи.
“И продължаваше да се натъква н различни свойства - не откривахме логика в данните, затова решихме да задълбаем по-надълбоко, докато не получим достатъчно данни и не разберем какво точно се случва – казва първият автор на проучването д-р Захра Факхрай. – Буквално от нищото се появиха доста интересни свойства и никой не смяташе, че в тези покрития ще могат да се открият подобни фази. Това е нов тип материал.“
Специалистите потвърждават, че става дума за нова фаза, след като проверяват начина, по който молекулите са организирани в материала. Досущ като графитите в молива и диаманта - и в двата случая те са създадени от водородни атоми, но са аранжирани по коренно различни начини. Благодарение на оборудването в националната лаборатория „Брукхейвън“ учените потвърждават, че това не е кристал, а чисто нова течна фаза на стъклото. Нещо повече – вероятно тя не е присъща единствено за стъклото. Според И Джин този феномен вероятно може да се наблюдава и при металите, които често се използват в полупроводниците.
В момента екипът се опитва да разбере по-добре този нов материал и свойствата на стъклото като цяло.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: IFLScience
