Твърденията, че трябва да се придържаме към нисковъглехидратна и високопротеинова „палео диета“, обикновено се основават на твърденията, че нашите предци са избягвали сложната растителна обработка в полза на по-прости ястия, състоящи се от месо, ядки, плодове и сурови зеленчуци.

Все повече доказателства сочат, че тези съвети за хранене се основават на погрешно схващане. Ново проучване установява, че плейстоценските хоминини в днешен Израел са имали умението да получават значителна част от калориите си от изненадващо голямо разнообразие от растения.

Работата, извършена от международен екип изследователи на обекта Gesher Benot Ya'aqov на брега на река Йордан, разкрива стотици различни гранули нишесте и други растителни вещества, полепнали по инструменти, затворени в седименти, датиращи отпреди около 780 000 години.

Това са не само най-старите нишестени гранули, изкопавани някога от археолози, но и признаци за разнообразен хранителен режим, който далеч надхвърля месото: гранулите са свързани с дъбови жълъди, пшенични и ечемични зърна, бобови растения и ядливи водни растения като жълти водни лилии и водни кестени.

Инструментите, върху които са открити тези малки останки, по-специално камъни за чукове и наковални, предполагат, че растенията са били специално подбирани и обработвани, което означава, че ранните хоминиди са разработили сложни методи за извличане на хранителни вещества и калории от различни растителни източници.

„Това откритие подчертава значението на растителната храна в еволюцията на нашите предци“, казва археологът Хадар Ахитув от университета Бар-Илан в Израел. „Сега разбираме, че ранните хоминиди са събирали целогодишно голямо разнообразие от растения, които са обработвали с помощта на инструменти, изработени от базалт.“

„Това откритие отваря нова глава в изучаването на храненето на ранните хора и тяхната дълбока връзка с растителните храни.“

Кръстени на епохата на палеолита (преди около 3,3 милиона до 11 700 години), „палео“ диетите обикновено препоръчват приоритетно използване на протеини от животински източници въз основа на предположението, че физиологията на съвременния човек е еволюирала от предци, които са се хранили по подобен начин. Това хранене с месо е определено като една от движещите сили на човешката еволюция.

Предполага се, че повечето растителни материали са прекалено твърди, токсични или нетрайни, вследствие на което нашите предци (уж) са ги избягвали. Тези нови открития сочат, че още преди стотици хиляди години древните култури са имали усъвършенствани начини за приготвяне на растителност като източник на енергия, което подкрепя някои предишни изследвания, според които растенията допринасят значително за непрекъснатия растеж на човешкия мозък.

„Тези резултати допълнително показват напредналите когнитивни способности на нашите ранни предци, включително способността им да събират растения от различни разстояния и от широк спектър от местообитания и да ги обработват механично с помощта на ударни инструменти“, пишат изследователите в публикувания си документ.

Това не е първото проучване, което прави подобни изводи. Анализ на 15 000-годишни кости и зъби, намерени в Мароко, например, вече посочва „съществен растителен компонент“ в храната на ловците-събирачи.

Тъй като е по-вероятно костните останки от нашите убийства да се задържат в продължение на десетки до стотици хиляди години, не е чудно, че изследователите са се фокусирали главно върху протеиновите компоненти на древните диети. С усъвършенстването на технологиите учените най-сетне насочват вниманието си към останалата част от нашия палеолитен килер.

„Резултатите ни потвърждават допълнително значението на растителните храни в нашата еволюционна история и подчертават развитието на сложно поведение, свързано с храната“, пишат изследователите.

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert