Доскоро се смяташе, че малката продължителност на живота на хората в древността не е позволявала развитието на рак. Статистически това е вярно, но хората в древен Египет и Гърция са живели достатъчно дълго, за развитието на такива заболявания като атеросклероза и остеопороза. А днес костните тумори засягат предимно млади хора.
Друго обяснение за липсата на тумори в древни останки е, че изродената тъкан може да не е добре запазена. Д-р Цимерман обаче извършил експериментални проучвания, които показват, че мумифицирането запазва следите от злокачествени заболявания и тумори дори по-добре от нормалните тъкани. Въпреки тази констатация, стотици мумии от всички части на света, са били прегледани, и все още има само две публикации за микроскопски потвърждения на рак. Радиационните изследвания на мумиите от музея в Кайро и музеи в Европа също не разкриват доказателства за рак.
Едва през 17-ти век се появяват сведения за операции на рак на гърдата и други тумори. От тогава насам се "първооткриват" и различни особени тумори - като рака на скротума, характерен за коминочистачите от 1775 г., ракът на носоглътката при смъркащите енфие от 1761 г. и болестта на Ходжкин от 1832 г.
Простото горене на изкопаеми горива може би не е основен фактор за рака. И в древен Египет са се отоплявали и готвели на дърва, опушвали са се с благовония. Друго интересно наблюдение е, че сравнително развитата древноегипетска медицина е лекувала много болежки, например с целина са се церели болки в гърба, но не е било предвидено нищо срещу рак.
