Учени отгледаха успешно ембриони от мишка в петриева паничка единствено и само с помощта на стволови клетъчни култури. Това означава, че благодарение на този новаторски метод специалистите биха могли да създават модели на синтетични ембриони на мишка, без да се налага ембрионът да се формира от оплодена яйцеклетка в утробата.
Миналата година бе постигнат значителен прогрес в сферата на изследванията, свързани с ембрионалното развитие. Именно тогава научния институт „Вайцман“ в Реховот, Израел успя да открие как да поддържа ембрионите на мишка живи извън утробата в продължение на 6 дни. Инкубатори, наподобяващи виенско колело, завъртат внимателно течността в тях, и по този начин позволяват на ембрионите да се развият до много по-голяма възраст отпреди – те достигат размери от порядъка на зрънце ориз и дори разполагат с ясно открояващо се туптящо сърчице.
Сега същите тези учени постигнаха нов напредък – те създавват ембриони на мишка, без да използват основните строителни блокове, присъщи за бозайниците: яйцеклетка, сперматозоид и утроба.
Вместо това учените откриват как да използват стволови клетъчни култури, програмирани да съществуват в т.нар. "наивно състояние" (naïve state). Като ги принуждават да съществуват в своя най-ранен етап от развитието им, те могат да увеличат потенциала им за по-нататъшно формиране и да създадат стволови клетки, които притежават способността да се превърнат в почти всичко.
„Ембрионът е най-добрата машина за производство на органи, както и най-добрият 3D биопринтер – ние се опитахме да им подражаваме“, казва ръководителят на изследователския екип проф. Джейкъб Хана от катедрата по молекулярна генетика към института "Вайцман".
Той допълва, че принципно е особено трудно да се създадат специализирани клетки – те или се формират с отклонения, или крайният резултат е своеобразна каша, която не е подходяща за трансплантация. „Успяхме да преодолеем тези препятствия, като отключихме потенциала за самоорганизация, кодиран в стволовите клетки“, допълва проф. Хана.
Благодарение на новия подход учените биха могли да заобиколят етичните въпроси, свързани с традиционните подходи при изследванията на ембрионалното развитие, които разчитат предимно на естествени, а не на синтетични ембриони.
Като заменят ембрионите от мишка с такива, извлечени от стволови клетки (и които могат да се развиват в лабораторните инкубатори), специалистите ще могат да използват значително по-голям брой и съответно – да подобрят допълнително валидността на своите открития.
В ембрионите, създадени по този начин, се открояват туптящо сърце, мозък, чревен тракт и кръвообращение. Важно е да отбележим обаче, че развитите по този начин ембриони са значително малко – 50 на 10 000.
Ето защо следващата цел на учените е да разберат по-добре как и защо някои ембриони успяват да се формират по подобен начин.
Изследването е публикувано в Cell.
Източник: IFLScience
