Американски учени предполагат, че появата на говоримия език при хората е тясно свързана със специфичен ген. Според проучване, публикувано в Nature Communications, генетичната еволюция е изиграла ключова роля за развитието на тази уникална способност, която е допринесла за оцеляването на Homo sapiens.

Как гените влияят върху речта?

Изследователите идентифицират NOVA1 – протеин, срещащ се само при съвременните хора, който е променил начина, по който комуникираме. Този протеин е свързан с развитието на мозъка и се оказва от решаващо значение за речта. Чрез редактиране на гени с Crispr, учените заменят NOVA1 при мишки с човешки вариант и установяват, че това води до промени в тяхната вокализация.

Еволюционното предимство на речта

Способността за говор е позволила на хората:

  • Да обменят информация
  • Да координират дейности
  • Да предават знания на следващите поколения

Това е дало на Homo sapiens предимство пред изчезнали видове като неандерталците (Homo neanderthalensis) и денисовите хора (Homo denisova). Според изследователите, наличието на специфична генна вариация не е единствената причина хората да могат да говорят – също толкова важни са анатомията на гърлото и мозъчните функции, които позволяват обработката и изразяването на езика.

Какво следва?

Изследователите се надяват, че откритието не само ще хвърли светлина върху произхода на езика, но и ще доведе до иновации в лечението на говорни нарушения. Предишни проучвания върху гена FOXP2 показват, че той също играе роля в речта, но неговият вариант не е уникален за хората, докато NOVA1 е изключителен за нашия вид.

С развитието на генетичните технологии учените ще могат по-добре да разберат как сме развили способността за говор и как могат да се разработят нови методи за лечение на хора с говорни затруднения.