Разгледайте първата колона на периодичната таблица. Елементите в тази група включват някои от най-разпространените и полезни елементи на планетата - и вероятно всички те биха искали да нямат нищо общо с франций.

Този впечатляващо радиоактивен елемент, разположен в дъното на редицата на тези същински химически "машини", би бил токсичен за всеки, който се доближи до него (е, ако поне спре да изчезва). Всъщност се смята, че в земната кора в даден момент никога няма повече от около 28 грама (1 унция) от него, а никой никога не е успявал да получи претеглено количество от неуловимия метал, камо ли да го види.

Така че, докато другите алкални метали играят ключова роля във важни неща като батерии и клетъчни процеси, франций няма абсолютно никакви познати приложения и не изглежда да играе каквато и да било биологична функция. Той е толкова рядък и краткотраен, че учените, които искат да го изследват, трябва да създадат свой собствен, като бомбардират радий с неутрони или торий с протони.

В продължение на много години самото съществуване на франций е просто предполагаемо. Дмитрий Менделеев - бащата на периодичната таблица - пръв изказва предположението, че някъде във Вселената може да се крие неоткрит алкален метал с атомен номер 87. Това предизвиква трескаво и силно конкурентно търсене на хипотетичния елемент, като много известни учени твърдят, че са го открили, но по-късно резултатите им се опровергават.

Единственият естествено срещащ се изотоп на метала - франций-223 - се образува при радиоактивния разпад на актиния. През 1939 г. той е открит за първи път от французойката Маргьорит Пере, която работи с актиний в Радиевия институт в Париж и някога е била личен асистент на Мария Кюри.

Това, което дотогава е било известно просто като „елемент 87“, впоследствие е преименувано на „франций“ в чест на родината на Перей, която дава името си и на елемента галий.

Наблюденията, проведени след откриването му, показват, че периодът на полуразпад на франций-223 е само 22 минути, което означава, че половината от атомите в проба от франций се разпадат за толкова време. За сравнение, периодът на полуразпад на уран-235 - радиоактивен изотоп, използван за захранване на атомни електроцентрали - е около 700 милиона години.

Като се има предвид колко радиоактивен е той, можем само да си представим какви поражения може да нанесе върху човешкия организъм. За щастие, наоколо има толкова малко от него, че не е нужно да се притеснявате (освен ако не се случи да работите с него).

Източник: IFLScience