Често дори споменаването на самата дума „радиация“ предизвиква страх у хората. Други вероятно се забавляват с идеята, че излагането на малко радиация би могло да ни превърне в следващия супергерой досущ като Хълк.
Вярно ли е обаче, че на практика всичко около нас е радиоактивно, дори храната, която ядем? Може би сте чували, че бананите са леко радиоактивни, но какво реално означава това? И въпреки че самите ние не сме супергерои, човешките тела също ли са радиоактивни?
Какво представлява радиацията?
Радиацията е енергия, която пътува от една точка до друга – било то като вълни или частици. Всеки ден се излагаме на радиация от различни естествени и изкуствени източници.
Космическата радиация от Слънцето и открития космос, радиацията от скалите и почвата, както и радиоактивността във въздуха, който дишаме, и в храната и водата, [която консумираме] – всичко това са източници на естествена радиация.
Бананите са типичен пример за източник на естествена радиация. Те съдържат високи нива на калий и малко количество от него е радиоактивно. Няма нужда обаче да се отказвате от банановото смути – количеството радиация е изключително малко, по-малко от естествената „фонова радиация“, на която сме изложени всеки ден.
Изкуствените източници на радиация включват медицински лечения и рентген, мобилни телефони и енергийни мрежи. Често срещана заблуда е, че изкуствените източници на радиация са по-опасни от естествените. Това обаче не е вярно.
Не съществуват физически свойства, които правят изкуствената радиация по-различна или по-разрушителна от естествената. Вредните ефекти произлизат от дозата, а не от източника на излагането.
Каква е разликата между радиация и радиоактивност?
Думите „радиация“ и „радиоактивност“ често се използват взаимнозаменяемо. Въпреки че двете са свързани, те не означават напълно едно и също нещо.
Радиоактивността се отнася до нестабилен атом, преминаващ през радиоактивен разпад. Докато атомът се опитва да се стабилизира (или да стане неактивен), се освобождава енергия под формата на радиация.
Радиоактивността на даден материал описва степента, в която той се разпада и процеса (или процесите), посредством които това се случва. Ето защо на радиоактивността можем да гледаме като на процеса, чрез който елементите и материалите се опитват да се стабилизират, а радиацията е енергията, която се освобождава в резултат на него.
Йонизиращи и нейонизиращи лъчения
В зависимост от нивото на енергия радиацията може да бъде разделена на два типа.
Йонизиращите лъчения притежават достатъчно енергия, че да отделят електрон от атом, което може да промени химични състав на даден материал. Примери за йонизиращи лъчения са рентгеновите лъчи и радон (радиоактивен газ, който се среща в скалите и почвата).
Нейонизиращите лъчения притежават по-малко енергия, но въпреки това пак могат да възбудят молекулите и атомите, което ги кара да вибрират по-бързо. Често срещани източници на нейонизиращи лъчения са мобилните телефони, енергийните мрежи и ултравиолетовите лъчи от Слънцето.
Електромагнитният спектър включва всички видове електромагнитна радиация. Източник: brgfx/Shutterstock
Всичката радиация ли е опасна? Не, не съвсем
Радиацията не винаги е опасна – това зависи от типа, силата и продължителността на излагане.
По правило колкото по-високо е енергийното ниво на радиацията, толкова по-вероятно е то да нанесе вреда. Така например знаем, че прекомерното излагане на йонизиращи лъчения – да речем от срещания в природата газ радон – може да увреди човешките тъкани и ДНК.
Знаем също така, че нейонизиращите лъчения – например ултравиолетовите лъчи на Слънцето – могат да бъдат вредни, ако човек се изложи на достатъчно високоинтензивни нива, и да предизвикат неблагоприятни ефекти за здравето от типа на изгаряне, рак или слепота.
Важното в случая е, че тези опасности са добре познати и изучени и съответно – можем да се предпазим от тях.
Международни и национални експертни органи предоставят насоки, за да гарантират безопасността на хората и околната среда и да предпазят от радиация.
Когато става дума за йонизиращи лъчения, това означава дозите да са над естествената фонова радиация (доколкото е възможно) – например да се извършва медицинско образно изследване единствено върху онази част от тялото, за която то е необходимо (това поддържа дозите ниски), и да се пазят копия на снимките, за да се избегнат повторни прегледи.
За да се предпазим от нейонизиращите лъчения, трябва да сведем излагането си на нея под безопасните граници. Така например телекомуникационното оборудване използва радиочестотни нейонизиращи лъчения и те трябва да функционира в рамките на тези безопасни граници.
Освен това по отношение на ултравиолетовата радиация от Слънцето, знаем, че за да се предпазим, трябва да използваме слънцезащитен крем и дрехи, когато нивата на ултравиолетовия индекс достигнат 3 или повече.
Радиацията в медицината
Въпреки че излагането на радиация крие очевидни рискове, е важно да имаме предвид и ползите от подобно нещо. Често срещан пример за това е използването на радиация в съвременната медицина.
Медицинската образна диагностика използва както техники с йонизиращи лъчения, например рентген или компютърна томография, така с нейонизиращи (ултразвук и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)).
Тези типове техники за медицинска образна диагностика позволяват на лекарите да видят какво се случва в тялото и често водят до по-ранни и по-малко инвазивни диагнози. Медицинската образна диагностика може да помогне и при изключването на сериозно заболяване.
Радиацията може да помогне и при лечението на определени състояния – тя може да убие канцерогенна тъкан, да смали тумор или дори се използва за облекчаване на болката.
И така, радиоактивни ли са нашите тела? Отговорът е да – и ние, подобно на всичко около нас, сме мъничко радиоактивни. Това обаче не е нещо, за което трябва да се тревожим.
Нашите тела са създадени по такъв начин, че да могат да се справят с малки количества радиация – ето защо няма опасност от онези, на които сме изложени в нормалното си ежедневие. Само не очаквайте скоро тази радиация да ви превърне в супер герой, защото това определено е научна фантастика.
Автор: Сара Локрин (Sarah Loughran), директор на Радиационни изследвания и съвети (ARPANSA) и доцент в Университета на Уулонгонг (University of Wollongong).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейната авторка. Прочетете оригиналната статия тук.
