Учени съживиха активността в мозъка на прасета до близо час след спиране на кръвообращението. В някои случаи функционалността се е запазила с часове благодарение на изненадващото откритие на изследователи от Китай.

Това постижение представлява огромна крачка напред в търсенето на начини за възстановяване на мозъчните функции след внезапно спиране на сърцето. То предполага, че лекарите може да успеят да разширят краткия период за успешна реанимация на пациенти след сърдечен арест.

Трикът? Включването на неповредения черен дроб на пациента - органът, който тялото използва за пречистване на кръвта - в животоподдържащата система, използвана за съживяване на мозъка след изтичане на времето.

Внезапното спиране на сърдечната дейност предизвиква много проблеми в организма поради бързото спиране на притока на кръв. Последващото намаляване на кръвообращението в частите на тялото се нарича исхемия, а когато се появи в мозъка, може да причини сериозни, непоправими увреждания в рамките на няколко минути. Ето защо времето за реанимация при спиране на сърдечната дейност е толкова кратко.

Известно е, че многоорганната исхемия играе роля в способността на мозъка да се възстанови след сърдечен арест, но отделните органи не са напълно изследвани.

През последните години учените използват модели на свине, за да тестват методи за ограничаване на мозъчните увреждания. Екип от учени, ръководени от лекаря Сяошун Хе от университета „Сун Ят-Сен“ в Китай, се обръща към животните, за да се опита да разбере ролята на черния дроб за възстановяването на мозъка след исхемия, причинена от сърдечен арест.

С помощта на 17 тибетски минисвине, отгледани в лаборатория, екипът сравнява включването на черен дроб при загуба на кръвообращение. При една серия от експерименти две групи прасета са подложени на мозъчна исхемия за 30 минути; едната от групите на чернодробна, а другата - не. В същото време контролната група не е била подложена на исхемия.

Когато прасетата били евтаназирани и мозъците им изследвани, контролната група очевидно имала най-малко мозъчни увреждания; но онази, която не била подложена на чернодробна исхемия, показала значително по-малко мозъчни увреждания от групата, която е била.

При следващия етап от изследването екипът включва неповредения черен дроб в животоподдържащата система за съживяване на мозък, който е бил изцяло отстранен от евтаназирано прасе. Малко вероятно е този сценарий да се използва за лечение на хора, но той помага на учените да разберат прозорците, в които реанимацията може да бъде жизнеспособна.

Основната животоподдържаща система включва изкуствено сърце и бели дробове, които помагат за изпомпването на течност през мозъка. При една от групите в системата е включен черен дроб на прасе, известен като чернодробно подпомагана мозъчна нормотермична машинна перфузия.

Първо мозъците са свързани към животоподдържащите системи 10 минути след началото на животоподдържащата процедура. При системата без черен дроб електрическата активност в мозъка се появява в рамките на половин час, след което намаляла с течение на времето.

Екипът експериментира и с различни закъснения, като свързва мозъка към системата за подпомагане на черния дроб на интервали от 30, 50, 60 и 240 минути. Най-дългият интервал, който се оказва най-обещаващ, е 50 минути след лишаването от кръв: мозъкът възобновява електрическата си активност и се поддържа в това състояние в продължение на шест часа, докато експериментът не е спрян.

Забележително е, че в мозъците, които са лишени от кислород в продължение на 60 минути, активността се е възстановява само в продължение на три часа, преди да отслабне, което предполага, че има критичен интервал, в който реанимацията може да бъде успешна с добавянето на функциониращ черен дроб.

Според изследователите тези резултати показват, че черният дроб играе важна роля в развитието на мозъчните увреждания след сърдечен арест. Откритията предполагат нови пътища за изследване на мозъчните увреждания. В бъдеще те могат да подобрят и процента на оцеляване и резултатите от възстановяването на човешки пациенти.

Изследването е публикувано в EMBO Molecular Medicine.

Източник: Science Alert