Открай време учени и философи размишляват върху това как времето, в зависимост от събитието, може буквално да се изпари за миг или да се проточи до безкрайност.

Ново проучване посочва една част от мозъка, където се случва това възприятие - поне при гризачите.

При тестове с плъхове изследователи от Оксфордския университет и Университетския колеж в Лондон в Обединеното кралство, както и от фондация "Шампалимо" в Португалия, установяват, че забавянето или ускоряването на активността в тази област на мозъка променя начина, по който животните могат да преценяват времето.

Експериментите са насочени към дълбока част на мозъка, наречена стриатум, която е свързана с планирането на двигателни и други действия и вземането на решения. Малки промени в температурата са използвани за промяна на нервната активност на стриатума.

"Температурата е използвана в предишни изследвания за манипулиране на времевата динамика на поведението, като например песента на птиците. Охлаждането на определена мозъчна област забавя песента, а затоплянето я ускорява, без да променя структурата [на въпросната област]", казва Тиаго Монтейро, поведенчески еколог от Оксфордския университет.

"Смятахме, че температурата би могла да бъде идеална, тъй като потенциално ще ни позволи да променяме скоростта на невронната динамика, без да я нарушаваме."

Изследователите използват импланти, за да затоплят или охлаждат мозъците на плъховете. Анализът под анестезия показва, че активността на стриатума се ускорява с повишаване на температурата и се забавя с понижаването ѝ.

Когато плъховете са в съзнание, същите промени в температурата и мозъчната активност се отразяват на промененото възприемане на времето в лабораторни експерименти. По-топъл и по-бърз стриатум означава, че времето минава по-бързо; по-хладен и по-бавен стриатум означава, че минава по-бързо.

Учените тестват плъховете, за да установят начина, по който възприемат времето. Източник: Monteiro et al., Nature Neuroscience, 2023

Въпреки това температурните промени (и последващите промени в мозъчния модел) не влияят на скоростта, с която плъховете се движат - само на онази, с която решават да инициират движения. Изглежда, че възприемането на това колко бързо минава времето и колко бързо трябва да се извърши движението, се ръководи от две различни части на мозъка.

С други думи, стриатумът се грижи за това кога да замахнем с тенис ракета например, докато друга мозъчна област отговаря за скоростта на самото замахване. Но коя е тази друга област? Изследователите смятат, че това може да е малкият мозък, който принципно се свързва с двигателния контрол и координацията.

Предишни данни от ядрено-магнитен резонанс сочат, че базалният ганглий също участва в определянето на времето при хората, но ще са необходими още много изследвания, за да се види как точно това се отразява на различните видове.

Ние използваме времето през цялото време и когато усещането ни за него е нарушено - както например при болестта на Паркинсон - това се отразява на движението и възприятието. Проучването хвърля повече светлина върху вътрешните мозъчни механизми, свързани с бозайниците.

„Предстои ни да разплетем още много загадки“, казва Монтейро.

"Какви мозъчни вериги създават тези вълни на активност, които отчитат времето? Какви изчисления, различни от тези, свързани с времето, могат да извършват тези пулсации? Как те ни помагат да се адаптираме и да реагираме интелигентно на околната среда?"

Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.

Източник: Science Alert