Гърдите се гордеят с най-различна форма и големина, но никои не приличат на човешките. На нашата планета съществуват повече от 5000 вида бозайници, но единствената форма на живот с постоянни гърди е Homo sapiens. Някои биха нарекли тази анатомична особеност секси, но възниква въпросът: защо човешките гърди са толкова големи? Дали това не е грешка на еволюцията?
Всеки друг бозайник развива временни гърди по време на овулация или кърмене. Тяхното основно предназначение е да произвеждат мляко. Затова, когато млякото свърши, те изчезват. Но не такъв е случаят с човешките същества от женски пол, чиито гърди се оформят по време на пубертета, а не на бременността. Следователно в даден момент от нашата еволюция нещо се е променило. През 1987 година например биологът Тим Каро изследва седем съществуващи теории по тази тема. Според една от тях гърдите позволяват на новородените да сучат, опрени на хълбока на майката, което й осигурява по-голяма подвижност и й дава възможност да изпълнява няколко задачи едновременно. Това обаче не обяснява защо гърдите продължават да стърчат и след като периодът на кърмене приключи.
Може би Чарлс Дарвин е автор на най-разпространената идея, развита и изложена подробно през 1967 година от зоолога Дезмънд Морис в книгата му „Голата маймуна“. В нея Морис изказва предположението, че гърдите са еволюирали като секс символ, за да заменят набъбналата задна част на останалите женски примати по време на овулация. Щом предците ни започнали да ходят изправени, половите органи вече не се забелязвали толкова лесно. И за да могат мъжките екземпляри да познават кога женската е достигнала полова зрялост, се оформили гърдите. Тази теория поне обяснява защо женските гърди нарастват по време на пубертета, ала все още не предлагат обяснение защо продължават да стърчат и след менопаузата.
Нека разгледаме по-отблизо човешките гърди. Най-съществената разлика между тях и гърдите на другите женски млекопитаещи е, че съдържат много повече мазнина, която запълва тъканта им и им придава форма. Гърдите може да станат толкова големи, че дори да причинят болка в гърба и гръдния кош. По тази причина много жени се подлагат на операции за намаляване на бюста. Само през 2016 година в САЩ са направени 61 000 такива операции. Но гърдите причиняват не само физически дискомфорт, а крият и потенциална заплаха за живота. Ракът на млечната жлеза е най-често срещаното онкологично заболяване при жените в световен мащаб. Той засяга около 1,5 милиона жени годишно, а през 2015 година е предизвикал смъртта на 570 000. Досега учените са установили, че ракът на гърдата не е обичаен сред приматите. Може би това се дължи на факта, че рискът от него се увеличава с напредването на възрастта, а приматите не живеят достатъчно дълго, за да го развият. Или може би причината е в самата тъкан на гърдата, която при хората е постоянна.
Ракът е по-разпространен в бързо делящи се тъкани. Всеки път, когато клетките се раждат и умират, има опасност от грешки в клетъчния цикъл. А всяка изродена клетка рискува да се превърне в ракова. Тъканта на гърдата се дели с много бързо темпо, поради което вероятността от грешки нараства. Това може би обяснява защо отстраняването на двете гърди намалява риска от рак на млечната жлеза най-малко с 95 на сто.
Разбира се, гърдите са извоювали своето място в човешката култура и общество. Бюстът кара жените да се чувстват красиви и желани, освободени или надарени с власт. С тяхна помощ са били изградени цели империи само заради способността им да съблазняват. Изглежда че – за добро или зло – човешките гърди са създадени, за да пребъдат!
Цветелина Велчева по материали от IFLSCIENCE
