Принципът на нирвана е психоаналитична концепция, която Фройд вгражда в своята теория и за която пише в есето си  „Отвъд принципа на удоволствието“ (1920). Понятието е въведено от психоаналитика Барбара Лоу, за да опише копнежа за връщането в пренаталното състояние на блажено всемогъщество, което премахва всяко вътрешно напрежение. От него Фройд развива теорията си за нагона за смърт - импулс, присъщ на целия органичен живот, за да го върне към по-ранно състояние на несъществуване.

Думата „нирвана“ произлиза от будизма и означава „угасване“. Описва състоянието на край на страданието, на съвършенство, в което няма нито добро, нито зло и води до абсолютно равновесие. Според бащата на психоанализата когато възбудата достигне нулева точка, настъпва принципът на нирвана: стремежът към непроменливост, към потискане на всяко напрежение или вътрешно вълнение. В есето си „Отвъд принципа на удоволствието“ Фройд твърди, че целият живот е подчинен на премахване на напрежението, за да се постигне хомеостаза.

Под израза принцип на удоволствието психоаналитикът разбира стремежа към незабавно задоволяване на основните потребности или нагони. Възбудата е неудоволствено напрежение, което ни подтиква да се стремим към удоволствие. Устроени сме да избягваме неудоволствието и да създаваме удоволствие, като се освобождаваме от напрежението. Накрая обаче Фройд стига до извода, че липсата на възбуда и напрежение не представлява чиста форма на удоволствие – и наистина, сексуалната възбуда е свързана с много приятни дразнения и напрежения.

Тенденцията за постигането на състояние на абсолютна тишина и минимално напрежение Фройд нарича нагон за смърт – спорно понятие, което самият той смята за чиста спекулация. Докато нагонът за живот ни тласка към съхраняване на рода и размножаване (либидо), нагонът за смърт ни води към отрицание на живота. Принципът на нирвана изразява тенденцията към този нагон за смърт. В психоанализата на Фройд две основни сили се противопоставят една на друга: Ерос и Танатос. Първата олицетворява нагона за живот, който се стреми към задоволяване на физическите и психичните потребности на организма. Танатос, напротив, символизира с деструктивния си характер и стремежа към освобождение нагона за смърт. Но ориентираният към удоволствия и наслади Ерос е извор на болка, страдание, хаос и напрежение. Човекът се чувства призван да се освободи от това неудобство. Нагонът за смърт е устремен към нирвана, състоянието на абсолютно равновесие, покой и тишина.