Гълъбите не са известни с големите си мозъци, но те определено имат умението да се ориентират и да прелитат на дълги разстояния с невероятна точност. Сега вече знаем защо, ни разкрива нова статия в научното списание The Journal of Experimental Biology.
До скоро биолозите считаха, че зрението, миризмите и вътрешния компас на пернатите им помагат за добрата навигация, но нито един от тези фактори не обясняваше напълно тази способност. Ново изследване обаче твърди, че гълъбите използват инфразвуците - онези нискочестотни шумове в далечината, които изобилстват нашата атмосфера - за да прелитат покрай "образите", които чуват. В тези акустични карти очевидно се крие и обяснението за начина, по който птиците се придържат към курса си.
До този извод стига биолога Джонатан Хангструм от Менло Парк, щата Калифорния, който чрез дълги наблюдения успява да свърже траекторията на звуковите вълни с представянето на гълъбите по време на полет.
"Налице са много убедителни доказателства, че инфразвуците са най-важният информационен компонент, който птиците ползват", пише Хангструм. За да подкрепи твърденията си, той моделира атмосферни инфразвуци около три места, откъдето прелитат гълъби. Моделът взема предвид ефектите на релефа и атмосферните условия, за да създаде триизмерни диаграми на звуковите вълни, които отскачат през атмосферата до земята и обратно. Използвайки тази уникална акустика, гълъбите създават собствени карти, с чиято помощ навигират околната среда.
"Тези резултати наистина изглеждат логични", добавя Алфред Бедард от Института по науки за околната среда в Боулдър, щата Колорадо, който не е бил част от изследването. "Ако гълъбите могат да получат информация от околната среда, която ще им помогне да оцелеят, те определено ще я
извлекат".
Гълъбите не са единствените животни, които използват инфразвуците. Косатките и слоновете издават специфични звуци с изключително ниски честоти, за да комуникират на големи дистанции.
