Когато нашият най-голям син не беше добре, един психиатър ни дари с нещо безценно. Той ни разказа за експеримент, който се провеждал в Англия.
В него майките на болните деца правели едно простичко нещо всяка нощ. Те изчаквали детето да заспи (и да настъпи активната фаза на съня), след като прошепвали тези простички думи:
„Обичам те. Гордея се с теб. Радвам се, че си мое дете. За мен ти си най-доброто дете.“
Впоследствие резултатите били сравнени с други деца, които са били диагностицирани със същото заболяване, но майките им не са прошепвали тези думи. Оказва се, че децата, които са чували горните слова, са се възстановявали много по-бързо в сравнение с другите. Това се дължало на магията на майчините думи.
Виж още: Какво става, когато лишим едно дете от любов?
Решихме да пробваме и ние. Беше лесно и евтино (всъщност - направо безплатно) в сравнение с останалите лечения. И винаги можеше да се приложи. След това започнах да импровизирам. Вече бяха изминали пет години, а аз продължавах да шепна различни думи на момчетата всяка нощ.
Какво дава това?
Чувство на интимност. Не мога да сравня това чувство с нищо друго. Гушкам ги и им казвам неща, които са важни и за мен, и за тях.
Индивидуално време с всяко дете. Ежедневните ми задължения не ми оставят много свободно време, което да прекарвам със синовете си. Но тези моменти всяка нощ са наистина специални.
Мога да им кажа нещо важно. Понякога излишъкът на информация или други обстоятелства може да ги накара да се държат зле. Това усложнява комуникацията с тях. През нощта обаче аз им прошепва колко много ги обичам и всички кавги и лоши чувства изчезват.
Децата се чувстват обичани. Прочетох, че трябва да казваме на децата си едно важно нещо: „Знаеш ли, че ако можех да избирам измежду всички деца на света, пак щях да избера теб?“ Когато го казах за първи път н а сина ми, той се развълнува толкова много, че не можеше да спре да повтаря: „Мен, наистина ли? Вярно ли е?“ Наистина е важно децата да знаят, че родителите им ги обичат такива, каквито са, да знаят, че са специални.
