Защо е толкова трудно да се разбием в Слънцето?

Радиоактивни отпадъци. Имаме купища – които ще останат все така опасни десетки хиляди години напред и с които продължаваме да се чудим какво да правим. Не можем ли просто да ги изпратим в Космоса и да ги разбием в Слънцето? Minute Psysics обяснява:

Първо, изключително опасно е да се пренасят ядрени отпадъци с ракета, тъй като ракетите често се взривяват при изстрелването си, което прави ракетата, заредена с радиоактивни отпадъци, една голяма мръсна бомба.

Но основната причина е, че всъщност е ужасно трудно да стигнеш до Слънцето и да се разбиеш в него.

Би трябвало да е лесно, тъй като гравитацията на Слънцето винаги ни дърпа към към него. Но освен това ние се въртим много по-бързо странично около Слънцето, тъй че докато падаме към него, ние го пропускаме.

За да се разбием в Слънцето, трябва да намалим скоростта, тъй че да не отлитаме настрани толкова бързо.

Земята се върти около Слънцето с около 30 км в секунда, тъй че трябва скоростта да се увеличи до 30 км/сек в обратна посока от Земята, за да спрете да се движите около Слънцето и да скочите право в него.

И така, 30 км/сек е доста висока скорост, но колко е висока всъщност? От орбитата на Земята е нужно да се движите само с 11 км/сек по-бързо, за да излезете от цялата Слънчева система. Което означава, че е много по-трудно да се разбиете в Слънцето, отколкото да избягате от него.

Нужно е по-малко ускорение, за да стигнем до други звезди, отколкото до нашето Слънце – звучи странно, нали? И става още по-странно.

Защото гравитацията на един обект е толкова по-силна, колкото по-близо до него се намирате. Колкото по-малка е орбитата, толкова по-висока е орбиталната скорост. Например Меркурий се върти около Слънцето по-бързо от Земята, докато Плутон обикаля пъти по-бавно. А това означава, че е много по-трудно да се ударите в Слънцето от Меркурий, отколкото от Земята, въпреки че е по-близо. Трябва да ускорите до 48 км в секунда в обратна посока вместо до 30. Много по-лесно е да уцелите Слънцето от Плутон, където е нужно да ускорите само до 5 км в секунда в обратна посока.

Но ако се опитвате да се ударите в Слънцето с помощта на ракети, далеч по-ефективно е първо да отидете във външната част на Слънчевата система, където скоростта е по-ниска, след което да направите второ възпламеняване, за да противодействате на ниската орбитална скорост и да се оставите да паднете директно върху Слънцето.

Това е причината траекториите на ранните космически мисии на NASA за изучаване на Слънцето предлагат да се стигне първо до Юпитер, за да може да се забави достатъчно, за да се стигне до Слънцето.

След това обаче решават да направят серия от повторни прелитания до Венера, за да забавят сондата и да спестят ракетно гориво. Но как работят гравитационните маневри е отделна тема, която ще разгледаме някой следващ път.