Lactobacillus bulgaricus има здравословни ефекти в 11 направления: 1. Стимулиране на имунната система; 2. Антитуморен ефект на дебелото черво; 3. Свръхрастеж в тънките черва; 4. Сърдечни заболявания; 5. Антихипертензивен ефект; 6. Урогенитални инфекции; 7. Инфекции, причинени от Helicobacter Pylori; 8. Алергии; 9. Устойчивост към вътрешни патогени; 10. Чернодробна енцефалопатия; 11. Помага при смилане на лактозата.
Илюстрация: T. L. Furrer / Shutterstock
Проф. Никола Александров е създател на съвременните български пробиотици на основата на прочулия се по цял свят наш „добър бацил” Lactobacillus bulgaricus. Генерал-майор от запаса, до неотдавна ръководител на Катедрата по токсикология и алергология на Военномедицинската академия. През 2008 г. авторитетният вестник "Файненшъл Таймс" публикува специална статия за работата на проф. Александров. В момента българският учен продължава да работи върху създаването на нови продукти, например пробиотик за деца с вкус на банан – идеалната според него храна за деца.
***
- Какво представляват пробиотиците, проф. Александров? Хранителни добавки ли са, лекарства ли са?
- Пробиотиците са живи организми, които, приети в човешкия организъм, променят цялата му дейност. Има три вида организми в нашето тяло: лоши (около 200), които причиняват всички болести, като започнем от туберкулозата, минем през холерата и стигнем до раковите заболявания; неутрални (1000-1200), за повечето от които не знаем какво действие имат; и добри – пробиотици (15-20).
- А как става така, че човекът започва за използва добрите бацили?
- Думата „пробиотик” (от гръцки – „създавам живот”) започва да се използва през 50-те години на 20. век от канадски учени в противовес на „антибиотик” („унищожавам живот”), след като се виждат вредните ефекти на антибиотиците. Всъщност пробиотиците са били открити още от траките. Думата „йогурт” е тракийска и означава „твърдо, здраво мляко”.
Едва в началото на миналия век обаче с напредването на науката става възможно да бъдат изследвани микробите и по-специално да бъде разбрано значението на пробиотиците. Руският биолог, носител на Нобелова награда и директор на френския институт "Луи Пастьор" проф. Иля Мечников излиза с теорията си „За дълголетието и подмладяването на човека”. Според нея в дебелото черво се развиват гнилостни процеси, при които се образуват токсини. Така организмът бавно се самоотравя. Това обаче може да бъде спряно със заселване на лактобацили. Руският учен дава пример със здравите български селяни, които всеки ден ядат кисело мляко и сирене. По това време (началото на 20. век) в България има най-много столетници на глава от населението (4 на всеки 100 души, за сравнение – в момента Япония е на първо място с 1,5% столетници). След като Мечников представя теорията си, през 1905 г. българинът Стамен Григоров, който работи в Швейцария, открива в нашето кисело мляко прочулия се по-късно в цял свят Lactobacillus bulgaricus.
И в момента тези „добри” бацили Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus се откриват в изворните води, затова от хилядолетия се носят легенди за нашите изворни води. Именно тези микроорганизми лекуват. Ако се добави от такава вода към мляко, то и сега, в наше време, се заквасва. По този начин вероятно траките са заквасили за първи път мляко и са преобърнали развитието на човешката цивилизация. Преди хиляди години хората не са можели да консумират мляко, тъй като не са имали ген, който да отговаря за производството на ензима, разграждащ млечната захар. Така неразградената млечна захар ферментирала в червата и създавала за хората тежък дискомфорт – диарии, повръщане, обриви. С консумацията на мляко с бацили е бил създаден нужният ген и това довело до коренна промяна в цивилизацията – създал се белият човек.
