Нагласяте аларма на телефона. Кълнете се (за пореден път), че ще тръгнете от къщи пет минути по-рано. Приготвяте всичко необходимо от предната вечер. И после, въпреки най-добрите ви намерения и усилия, се появявате с половин час по-късно на срещата, в офиса или в час.
Изглежда безнадеждно: винаги закъснявате, винаги сте закъснявали за всичко и никога няма да успеете никъде да стигнете навреме.
А може би това не сте вие – може би е партньорът ви, детето ви, колегата ви. Бихте се радвали да ги отучите от този навик, но то продължава толкова дълго, че изглежда малко вероятно да се промени.
Но има надежда: изследвания върху вътрешния ни часовник показват, че има начини този модел да се прекъсне завинаги. Със сигурност, много от причините за закъсненията имат връзка с мотивацията. Психоаналитиците могат да цитират причини като невротични саморазрушителни тенденции или нарушение в ранните стадии на развитие. Да, може проблемът да се крие в характера, особено ако не сте особено прилежен тип.
Но ако хроничното ви закъснение няма нищо общо нито с намеренията, нито с личността ви? Може да бъде нещо съвсем простичко като лесно поправим когнитивен дефект.
Според скорошно проучване на психолозите Емили Уолдън и Марк Макданиъл от Вашинготнския университет в САЩ, хроничното закъснение произтича, поне до известна степен, от нещо, известно като проспективна памет, свързана с времето (ППСВ).
Уолдън и Макданиъл изследват този тип памет, като дават на участниците в изследването си определено време, за да изпълнят дадена задача – целта е сами да преценяват времето си в хода на задачата, така че да успеят да я завършат навреме. Участниците имат възможност и да проверяват часовника, преди времето да изтече.
Може да помислите, че всеки би се възползвал от възможността да провери часовника, но експериментите са направени така, че да е лесно да забравите да се възползвате от тази стратегия, защото сте заети със задачата си.
Ситуацията в експериментите е аналогична на това, което се случва, когато сте погълнати в една дейност, например да наваксате новините в социалните медии, и същевременно трябва да излезете от дома, за да отидете на работа навреме. Мислете, че са минали само пет минути, когато всъщност са изтекли 20.
Хората, които са добри в задачите за ППСВ, изглежда умеят по-добре да регулират поведението си, свързано с проверяване на часовника, тъй че разчитат по-малко на собствения си, потенциално не така точен вътрешен часовник. Въпреки това, пристигането навреме зависи не само от сравняването на собствения вътрешен часовник с този, който останалият свят използва.
