Петък, 13 ноември 2015 г., Париж
21:16 часа, „Стад дьо Франс”, Сен Дени, приятелски футболен мач между Франция и Германия – първа терористична атака край стадиона
21:19 часа, „Стад дьо Франс”, Сен Дени, приятелски футболен мач между Франция и Германия – втора терористична атака край стадиона
21:25 часа – стрелба на ул. „Биша”
21:32 часа – стрелба на ул. „Фонтен о Роа”
21:36 часа – стрелба на ул. „Шарон”
21:40 часа – терористична атака на бул. „Волтер”
21:40 часа – трима въоръжени нахлуват в театър „Батаклан” по време на концерт и откриват стрелба
21:53 часа, „Стад дьо Франс”, Сен Дени, приятелски футболен мач между Франция и Германия – трета терористична атака край стадиона
22:00 часа – в театър „Батаклан” са взети заложници
събота, 14 ноември 2015 г., Париж
00:20 часа – френските спецчасти нахлуват в театър Батаклан
00:58 часа – френската полиция слага край на обсадата на театър Батаклан
В петъчната вечер на 13 ноември 2015 г. серия от терористични атаки в сърцето на Европа – Париж, шокираха цивилизования свят. Над 100 жертви взеха атентаторите в театър „Батаклан”, а сред невинните бе и съпругата на Антоан Лейри, майката на невръстния Мелвил – Елен. Красивият споделен свят на двама души бе сринат за миг от изстрелите на шепа фанатици с безумен плам в очите.
Целият свят засвидетелства съпричастността си към жертвите, водещата социална мрежа фейсбук даде възможност на потребителите да сложат филтър с цветовете на френското знаме върху профилните им снимки. Но една история излезе далеч отвъд простата (и лесна) онлайн съпричастност – една история превзе социалната мрежа и се пренесе в истинския свят. Това бе един статус – кратък текст с автор Антоан Лейри, който стигна до милиони с разтърсващото си послание. Днес този статус, запомнен и скътан в сърцата, е разширен до книга. В нея покрусеният съпруг и баща простичко разказва – за първите мигове на осъзнаването, че нещо не е наред, за напразното дирене из болниците и приемането на трагичната истина… и за грижите за малкия Мелвил, които трябва да надмогнат скръбта, защото животът продължава.
Прочетете историята на младия французин, който трогна света до сълзи, и какъв е най-добрият отговор на омразата и терора. „Няма да получите омразата ми” (ИК „Сиела”) е в докосващ превод на Паулина Стойчева-Мичева и със забележителна корица на Дамян Дамянов.
