Защо пазаруването ни кара да се чувстваме щастливи?
С наближаването на Коледните и Новогодишните празници хората масово отварят портфейлите си и се готвят да похарчат различни суми пари. Някои от покупките са наистина необходими, други по-скоро попадат в категорията на лукса, а трети са напълно излишни, пише Bloomberg.
Всеки елемент на съвременния луксозен магазин е създаден така, че да прелъсти купувача - от осветлението, цветовете и музиката до внимателния подбор на т. нар. "олтари" за продуктите, чиято цел е да привличат посетителите все по-навътре.
Нови маркетингови изследвания хвърлят повече светлина върху нещо, което търговците знаят отдавна: начинът, по който пазаруваме, е също толкова свързан с душевното ни състояние, колкото и с материалните ни нужди. Хората пазаруват, защото са тъжни или пък поради чувство за вина или несигурност. На фона на множеството трикове, които използват търговците, за да ни настроят за харчене, купувачите, неосъзнаващи слабите си емоционални места, могат в един момент да съжаляват за коледните си покупки и да се окажат затънали в дългове.
"Има пряка връзка между липсата на самочувствие и марките, които купувате", твърди маркетинговият консултант Мартин Линдстром. "Колкото по-ниско самочувствие имате, с толкова повече марки се обгръщате".
Дори и музиката в магазините може подсъзнателно да ни припомни какво ни липсва. В началото на зимния сезон в много магазини звучи коледна музика. Причината: "Jingle Bells" и коледните песнички предизвикват по-емоционална реакция, като ни напомнят за детството. Без да искаме, ние сравняваме това идеализирано минало с изпълненото със стрес настояще. Мислим дали децата ни живеят достатъчно добре. Тревожим се, че те нямат прекрасните празници, на които сме се радвали ние. "Чувстваме се виновни", обяснява Линдстром. И като че ли с вълшебна пръчка, портфейлите ни се отварят малко по-широко.
Има начини потребителите да се изолират от въздействието на маркетинговата машина. Можете да слушате собствената си музика на слушалки. Освен това е важно човек да не пазарува, когато е уморен или гладен. И най-вече - да се опитва трезво и обективно да прецени от какво се нуждае и може ли да си позволи излишните на този етап разходи.