С чаровна илюстрация Google отбелязва 184 години от раждането на американската писателка Луиза Мей Олкът. На нея, в снежен ден като днешния, в уютна стая с пиано седят четирите героини от „Малки жени“ – книгата, с която Олкът се прочува и става най-известна.

В средата на 19. век градове като Бостън и Конкорд в щата Масачузетс са притегателни центрове за любопитни умове, изкушени от философията и литературата. Олкът израства и започва писателската си кариера в компанията на творци като Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Маргарет Фулър, Натаниел Хоторн. 

На двадесет години независимата Луиза вече е опитала няколко професии – учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Публикува сборник с разкази за деца – „Цветни измислици“. 

Когато избухва Гражданската война (1861), младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след шест седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Олкът пише серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех. Това я окуражава да напише романа си „Малки жени“, издаден през 1868 година, с който постига световно признание. Историята на неговите героини, вдъхновена от юношеските години на авторката и сестрите ѝ, разказва по простичък и увлекателен начин за прехода от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още три книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886).

През следващите години Олкът става адвокат за правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена, регистрирана да гласува в Конкорд. 

Ето и някои от любимите ни цитати от Луиза Мей Олкът:

„Не се страхувам от бурите, защото се уча как да управлявам кораба си.“

„Имам ключа за моя въздушен замък, но дали ще отключа вратите, остава да видим.“