Когато сме малки, приятелите са целият ни свят. С времето, за съжаление, те постепенно минават на заден план. И все пак, като възрастни се нуждаем от приятели не по-малко, отколкото като деца. На фона на суетата и затъпяващата рутина на всекидневието дълбоко ценим времето, което прекарваме с тях в разговори, както за дреболии, така и за сериозни неща; то рядко ни стига и трудно можем да изчерпим темите.
Но защо приятелите сякаш изчезват с годините? У нас ли е вината? И какво можем да направим, за да не ги изгубим напълно? Джули Бек, журналист от The Atlantic, търси отговорите на тези важни въпроси.
Приятелството значи свобода. Това го прави красиво... но крехко
В йерархията на взаимоотношенията, приятелството остава на дъното. Романтичните партньори, децата, родителите го изпреварват.
Това важи и в живота, и в науката, където изследванията на взаимоотношенията се фокусират основно върху двойките и семействата.
Емили Ланган, професор по комуникация в Колежа Уитън, споделя, че на конференциите на Международната асоциация за изследвания на взаимоотношенията приятелството е една от темите, на които се посвещава най-малко внимание. „Понякога по един панел, най-много.“
Приятелствата са уникални взаимоотношения, защото, за разлика от семейните взаимоотношения, избираме да влезем в тях доброволно. И за разлика от други вазимоотношения, в които избираме да влезем доброволно, като браковете и романтичните връзки, нямат формална структура. Трудно можете да прекарате месеци, без се виждате и да говорите с партньора си, но може да мине дълго време, преди да се чуете с някой приятел. И все пак проучване след проучване показват колко важни са приятелите за личното щастие. И въпреки че приятелствата се променят с годините, нещата, които хората търсят в тях, остават постоянни.
„Слушал съм от 14-годишни младежи до 100-годишни хора да говорят за близките си приятели, и има три очаквания от един близък приятел, които хората описват и ценят през целия си живот“ – казва Уилям Роулинс, професор по интерперсонална комуникация от Университета на Охайо.
„Някой, с когото да говориш, някой, на когото да разчиташ, и някой, който да те радва. Тези очаквания остават същите, но обстоятелствата, при които се постигат, се променят.“
Доброволният характер на приятелството го прави много по-податливо на капризите на живота, отколкото формалните взаимоотношения.
В зряла възраст, когато хората израстват и се разпръскват, приятелствата са връзките, които най-често отнасят удара. Ако някога сте тичали до къщата на Джони, за да го питате дали може ли да излезе да играете, сега трябва да питате Джони дали може да отдели час-два, за да пийнете по нещо веднъж на две седмици.
Красивото, специално нещо, свързано с приятелството, е че приятелите са приятели, защото искат, защото се избират един друг, но това по думите на Ланган е „двоен агент“, защото „мога да избера да съм вътре, но мога да избера и да изляза“.
През целия живот, от училище до старческия дом, приятелството носи ползи за здравето, както за психическото, така и за физическото. Но с ускоряването на живота, приоритетите и отговорностите на хората се променят и това се отразява на приятелствата, за добро или лошо. Повечето пъти, за лошо.
Как се променя приятелството с годините
„Мисля, че ранната зряла възраст е златната епоха за формиране на взаимотношения“ – казва Роулинс. „Особено за хората, които имат привилегията и щастието да отидат в колеж.“
