Казват, че ако носът на Клеопатра е бил малко по-различен, то световната история щяла да бъде друга. Такава е силата на женската красота – понякога съграждаща и вдъхновяваща, друг път водеща до остри противоборства и войни, но винаги основен фактор в човешките отношения и следователно в хода на историята.
Теоретично погледнато, под “красота” се разбира хармонията между отделните части на даден обект, която създава усещането за съвършенство и носи удовлетворение за сетивата. Възприемането на тази хармония обаче е твърде субективно, а и естетическите критерии са се променяли през хилядолетията. Представа за тези критерии може да добием от културното наследство, от артефактите. Но дали това са били предпочитанията на обикновените мъже, на мнозинството от мъжете в съответната епоха, може само да гадаем.
В праисторически времена
оцеляването е било наистина борба за живот и плодовитостта е била поставена на пиедестал. Тогавашните красавици са изобразявани с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, закъглена талия и добре оформени бедра - структура, обещаваща многобройно поколение според тогавашните разбирания.
В търсене на начини да подчертаят тези си предимства жените започнали да се украсяват с накити. Рисували са лицата си, може би за да изглеждат по-млади и красиви, както правят и днес някои племена в Азия и Африка.
В пещерите са намерени гребени и примитивни червила. С течение на времето жените започнали да използват различни масла и балсами, за да прогонват насекомите, но и за да ухаят приятно за околните. Макар и не чак в такава степен, суетата била присъща и за най-древните.
В Античността критериите за женска хубост се променили
успоредно с изменението на обществените структури. Възникнало класовото разделение, оформили се династии, елит, владетели, които се стремели и външно да се разграничат от масите.
Така се появили дрехите като символ на социален статус, а не просто като средство за предпазване на тялото от атмосферните влияния. Идеалът бил царицата, придворната или наложницата на владетеля, която била добре поддържана, с издължен силует, атлетични рамене, тънка талия и стройни бедра, големи устни и очи, подчертани с очна линия, придаваща дълбочина на погледа.
Един от идеалите за красота тогава била Нефертити,
съпругата на египетския фараон Ехнатон. През 1912 г. археолозите открили скулптурния й бюст, от който може да се усети въздействието на лицето й, поразяващо със съвършенството на своите черти – изящна шия, грижливо гримирано лице, коригирани и удължени вежди, красиво изрисувани устни. Според египтолозите съвършената египтянка имала златист тен на кожата, прав нос, гладки, но остри гарвановочерни коси, фини ръце и нозе, украсени с гривни. Тя пудрила лицето си, поставяла сенки под очите си, употребявала благовонни помади и боядисвала косите си.
Гримът обаче имал и други функции. Жените смятали, че той ги предпазва от зли сили и демони, а също бил и своеобразен дезинфектант - прогонвал насекомите, предизвикващи очни възпаления, и защитавал очите от силната слънчева светлина. Клеопатра – другият символ за женска красота, дошъл от Древен Египет, открила вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превърнала в основно средство за разкрасяване на кожата си.
В Древна Персия също за красиви се смятали добре поддържаните жени.
Те приготовлявали различни козметични средства (като благоуханни масла и пудри) и също познавали разкрасяващите свойства на млякото. Момичето, определено за съпруга на шаха, било подлагано на специални козметични процедури в продължение на цяла година, преди да влезе в харема.
