Безсмъртието е невъзможно, защото противоречи на законите на природата – така се смята от векове, а мнозина от нас и досега мислят така. Всичко, което се ражда, трябва да умре, твърдят скептиците. А в същото време в природата все по-често се откриват факти, поставящи под съмнение подобна гледна точка.
Таралежите например могат да бъдат практически безсмъртни. Разбира се, не става дума за бодливите обитатели на гората, а за техните морски братовчеди. Хидробиологът от Орегонския университет Томас Еберт неотдавна стигнал до извода, че морският бодливец, обитаващ Червено море, наистина няма защо да се страхува от смъртта. Това не означава, че морските таралежи не умират и че са напълно неуязвими като в режим на „безсмъртие” в компютърните игри. Не, те естествено загиват – и от хищници, и от болести, и често попадат в мрежите на рибарите. Ценителите на японската кухня смятат морския таралеж за неповторим деликатес. Постоянно влошаващите се природни условия също не допринасят за „вечния живот” на таралежите.
Но американският учен бил поразен от това, че дори при най-древните, най-дълголетните екземпляри не се откриват каквито и да било признаци на стареене. Таралежът, достигнал двеста години, се различава от десетгодишния само по своите по-големи размери. Той не остарява – той расте.
И този растеж никога не спира,
което очевидно рано или късно става причина за гибелта на животното – то става все по-забележимо за враговете.
Впрочем морският таралеж далеч не е единственото живо същество на планетата, неумеещо да старее. Подобен талант притежават както едноклетъчните, които просто се делят, без да оставят труп, така и някои висши животни, например сладководната хидра, известна на всички от училищните уроци по зоология.
И ако с таралежите все още не всичко е ясно, то хидрата вече е изучена подробно. Нейният живот няма ограничения, тя израства до два сантиметра и след това живее, без да се променя и да остарява. Нещо като малък биологичен вечен двигател. В горната част на това животно е разположена зона на постоянно делящи се клетки. Тези
млади клетки постепенно се преместват надолу по тялото,
изтласквайки предишните. И така до самия край на тялото, при благоприятни условия – безспирно. И се получава, че животът на хидрата представлява не отрязък от време, а лъч, който няма зададени граници и е насочен към безкрайността – хидрата се ражда само за живот.
И макар че на практика задължително се случва нещо, което не й позволява да бъде вечна на този свят, хидрата се смята за потенциално безсмъртен организъм. Във всеки случай тя въобще не е програмирана за стареене и умиране, което е характерно за повечето висши животни, в това число и човека. И ако на някои животни хората вече са започнали да издигат паметници, то хидрата отдавна заслужава такава чест.
А пък хидроидът Turritopsis nutricula – медуза, достигаща в диаметър само 4-5 мм, е уникално животно, което е способно да се подмладява.
Обикновено медузите загиват след размножаване, но Turritopsis nutricula
умее да се връща от „възрастния” стадий на медуза към „детския” стадий
на полип. Теоретично този цикъл може да се повтаря безкрайно, което прави това същество потенциално безсмъртно. Медузите от вида Turritopsis nutricula са открити в топлите тропически води, но учените подозират, че са разпространени и в други региони.
