Животът често не е лесен, особено когато си гений. Нека видим какво друго сближава знаменития физик с всеки един от нас.
За това помага публикуваният преди дни архив със свободен достъп до текстовете на Айнщайн – транскрибиран, преведен на английски и с исторически анотации, „Дигиталният Айнщайн“, проект на „Принстън Юнивърсити Прес“, се гмурка дълбоко в ранните години на учения.
„Това е Айнщайн преди да стане известен, казва историкът от Калифорнийския технологичен институт Даяна Кормос-Буквалд, директор на проекта, който създава архива, колаборация между Принстън, Калифорнийския технологичен институт и Еврейския университет в Йерусалим.
„Материалът е внимателно подбиран и анотиран в последните 25 години.“
Архивираните писма, лекции и други документи превеждат читатели от свидетелството му за раждане от 1879 г. до писмата, които пише на 44-ия си рожден ден през 1923 г., непосредствено след Нобеловия триумф от 1921 г. Тези документи разкриват човешката страна на гения на 20. век, който в много отношения е бил като всеки от нас.
1. Не е успял да започне мечтаната работа
През 1902 г. Айнщайн е назначен в Швейцарското патентно ведомство, след като бил разочарован в надеждите си да стане университетски преподавател.
„До голяма степен причината е в него – той не е бил най-добрия студент – казва историкът Мат Стенли от Университета на Ню Йорк. „Държал се е неуважително с преподавателите и пропускал часове, защото знаел, че така или иначе ще мине. Затова, когато поискал препоръки, не ги получил.“
Звучи ли ви познато? Почерпете вдъхновение от това: безинтересната работа не е попречила на Айнщайн да преследва мечтите си.
„Семейството на Айнщайн било въвлечено в електрониката, а патентният офис е бил свят, който му е бил добре познат – казва историкът от Масачузетския технологичен институт Дейвид Кейзър, автор на книгата How the Hippies Saved Physics (Как хипитата спасиха физиката).
Натоварен с определяне на стабилността на принципите, които стоят зад новите изобретения, Айнщайн въпреки всичко не спрял да развива таланта си и пренесъл тези умения в научната работа, чиято кулминация бил издаденият през 1905 г. труд, с който спечелва Нобеловата награда, наред с откритията за скоростта на светлината, поведението на атомите, и прочутата формула E = mc².
