Хората са приготвяли топли ястия още преди 1,9 млн. години. Това твърдят изследователи, проучили детайлно кътниците на хомо еректус.
Те били по-малки от тези на други примати и следователно тези ранни хора са приемали мека и готвена храна, а не само сурова.
Големината на кътниците на хомо еректус, неандерталците и хомо сапиенс не може да се обясни само с еволюционното развитие на челюстта и ръста, твърдят Крис Орган и колегите му от Харвардския университет, публикували откритието си през 2011 г. в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Освен по-малките кътници, и по-малкият обем на червата показва, че хомо еректус е готвил. Задните зъби функционират като мелница и раздробяват храната на смилаеми частици. Когато се сготвят, продуктите омекват и са по-лесни за ядене, резултатът от това са по-малки кътници, смятат учените.
Ако човекът беше обикновен примат, би трябвало да посвети на ядене почти половината си ден (48%), твърдят изследователите. Шимпанзетата се хранят през 37% от времето, през което не спят, а ранните хора вегетарианци парантропус са посвещавали на яденето 43% от времето си през деня. Хомо еректус и неандерталците са се нуждаели от само 6,1%, съответно 7% от деня за ядене, а при модерния човек процентите са едва 4,7%.
За да разберат кога е започнало развитието към по-кратко хранене в човешката история, учените сравнили данни от зъби, тегло и генетични изследвания на примати, 14 измрели хоминиди и съвременните хора. Развитието на готвенето според тях е имало решаващо преимущество в еволюцията.
Източник: Live Science
