„Умението да прощаваш е свойство на силните, слабите никога не прощават”. – Махатма Ганди
Често се казва, че трябва да „простиш и забравиш“ прегрешенията на другите, колкото и трудно да е. Прощаването със сигурност е от полза и за самите нас, обяснява авторът на научно изследване по темата, Сайма Норийн:
„Известно е, че умението да прощаваш на другите има положителни ползи за физическото и психическото здраве на индивида.
Способността да забравяме разстройващите спомени може да осигури ефективна стратегия за справяне, която позволява на хората да продължат напред.“
Въпросът е дали прощаването наистина води до забравяне.
Точно това решават да проучат Норийн и колегите ѝ в изследването си, публикувано през 2014 г. в Psychological Science.
В експеримента хората четат сценарии, които съдържат хипотетични простъпки, сред които кражба, клевета и изневяра.
След това те са помолени да помислят дали биха простили на извършителя, или не.
Резултатите се записват и хората трябва да се върнат в лабораторията седмица или две по-късно.
При следващ тест ги обучават да забравят някои от сценариите и да си спомнят други.
Изследователите установяват, че когато участниците първоначално са простили на извършителя, те по-лесно забравят сценария. Когато обаче не са простили, хората не могат да забравят сценария, дори когато се изисква от тях.
„Вероятно връзката между прошката и забравянето е двупосочна и много по-сложна в течение на по-дълги периоди от време. – казва Норийн.
„Надяваме се, че с времето нови сфери на изследване могат да съчетаят интервенции, базирани на забравянето и прощаването, които на свой ред биха довели до мощни терапевтични инструменти, позволяващи на хората да „прощават и забравят“ по-ефективно.“
