В началото на 70-те години д-р Ричард Бенсън, кардиолог от Харвардския университет, за първи път обръща внимание върху промените, които протичат в тялото по време на медитация.
„Реакцията на отпускане” включва промени в метаболизма, сърдечния ритъм, дишането, кръвното налягане и химичните процеси в нервните клетки. Според Националния здравен институт на САЩ (NIH) „определени типове медитация намаляват активността в симпатиковата нервна система и увеличават активността в парасимпатиковата”, което води до забавяне на сърдечния ритъм, понижаване на кръвното налягане и успокояване на нервното напрежение.
Ричард Дейвидсън, доктор по психология и психиатрия от Харвардския университет и професор в Университета на Уисконсин в Медисън, провежда първите системни неврологични изследвания върху медитацията. Един от най-известните експерименти е този, който Дейвидсън прави с тибетски монаси. Докато десет от най-добрите ученици на Далай Лама медитират, учените измерват мозъчната им дейност с помощта на електроенцефалограма.
Те регистрират модел на мозъчна активност, каквато не са виждали по-рано. Той говори за необичайно висока степен на концентрация. Впоследствие, с помощта на мозъчен скенер невролозите установяват, че този тип дейност е оказал въздействие и върху самата физическа структура на мозъка. Явлението е известно като невропластичност, обяснява Дейвидсън. Прочетете интервюто, което американският специалист даде специално за „Обекти”.
- Д-р Дейвидсън, как медитацията стана обект на изследванията Ви?
- Винаги съм се интересувал от начините, по които можем да променим поведението си и да подобрим емоционалното си благополучие. Медитацията е такава стратегия – комплекс от процедури, които можем да използваме, за да подобрим психическото си състояние. Затова ме занимава вече от десетилетия.
- Как всъщност действа медитацията? Какви промени в мозъчната дейност се наблюдават?
- Различните типове медитация оказват влияние върху нервните механизми, които участват при регулирането на вниманието и емоциите. Медитацията е процедура, която можем да използваме, за да променим съзнателно тези нервни механизми. Многобройни научни изследвания сега сочат, че определени типове медитация могат да доведат до поведенчески и неврологични промени, които подпомагат контрола върху избирателното внимание, съдействат за регулиране на негативните емоции и култивиране на определен тип положителни емоции.
- Споменахте различни типове медитация, вашите изследвания насочени ли са към определен вид?
- Изследваме различни типове медитация от будистката традиция. Изучавали сме медитацията чрез концентрация, при която човек фокусира вниманието си върху една точка, върху един обект. Изучавали сме и друг тип практика, която наричаме „отворено наблюдение” или „отворено присъствие”, където полето на съзнание е по-широко и вниманието не е ограничено. Изследвали сме и така наречената „тренировка на позитивните афекти” – медитативна практика, предназначена да култивира определен тип положителни емоции – обич, доброжелателност, състрадание. Различните типове медитация водят до различен вид промени – както в мозъка, така и в поведението.
Виж още: Медитацията и ферарито
- За да се наблюдават такива промени, сигурно трябва дълга практика. Колко време трябва човек да медитира, преди да настъпи някакво измеримо изменение?
- Повечето експерименти са с участието на много опитни практикуващи – хора, които имат повече от 10 000 часа практика през живота си. Но някои от по-скорошните ни изследвания включват начинаещи, които никога не са медитирали. На едната половина назначихме всекидневна програма за медитация, а другата използвахме като контролна група за сравнение. Оказа се, че само две седмици практика, която включва медитация по 30 минути на ден, което се равнява на 7 часа общо, са достатъчни, за да предизвикат промени в мозъка.
