Независимо дали четете за удоволствие или за да научите нещо, дали сте почитател на художествените или нехудожествените произведения, няма спор, че литературата е достатъчно богата, за да задоволи желанията и на най-капризния читател, пише AzCheta. А на границата между „фантастичното“ и „научното“ – на художествената и нехудожествената литература – стои жанрът на научната фантастика.
Ясно е, че между наука и научна фантасика има голяма разлика. От Huffingtonpost обаче смятат, че интересът към науката нерядко пламва, предизвикан от научно-фантастичните книги и филми. В подкрепа на твърдението, те събират мненията на едни от най-известните имена в науката, за да разкрият техните любими книги и филми от жанра.
Д-р Макс Тегмарк, космолог и професор по физика в Масачузетският технологичен институт:
“Обожавам „Permutation City” на Грег Игън, където изследва какво представлява самата реалност по такъв начин, че ме остави без думи. Книгата дъхнови собствената ми изследователска работа.“
Д-р Джейн Гуудал, приматолог, основател на Института „Джей Гуудал“ и Посланик на добра воля на ООН:
„Животът ми е повлиян най-силно от три книги, които прочетох като дете. „Историята на доктор Дулитъл“ (Хю Лофтинг) и „Тарзан, храненикът на маймуните“ (Едгар Бъроуз) вдъхновиха желанието ми да пътувам до Африка, да живея с животните и да пиша книги за тях – за да разбера повече за това какво се опитват да ни кажат те. „Чудото на живота“ е дебела книга, която баба ми получи срещу купони от зърнени закуски. Не беше издание, предвидено за деца.
Д-р Темпъл Грандин, автор на „Мозъкът на аутиста“:
„Аз съм фен на Стар Трек… Харесвам най-много епизода с китовете. Онзи, в който идват на Земята и се дегизират като земляни. Някои от следващите филми не са толкова добри. Прекаляват със специалните ефекти.“
Д-р Сет Шостак, старши астроном и ръководител на инициативата за търсене на извънземен интелект SETI:
Станислав Лем пише кратък разказ през 80-те години, „Голем XIV”. Използвам я за справка всеки път, когато някой ме попита как ще изглеждат извънземните. Не, те не са ниски, плешиви или сивкави хора – те са интелигентни машини. И въпреки че Лем не говори за извънземни в разказа си, аз смятам, че, ако някога засечем каквито и да било извънземни, те най-вероятно ще са претърпяли преход от органичен мозък към кибернетичен церебелум (малък мозък). Любимият ми фантастичен филм е категорично първата адаптация по „Война на Световете“ на Хърбърт Уелс, излязла през 1953г.“
Д-р Крис Стрингер, антрополог в Националния исторически музей в Лондон:
„”Бразилия” – чудат, изпълнен едновременно с хумор и ужас филм, пълен с дребни детайли за алтернативните светове, създадени от Тери Гилиъм. И не на последно място – с Майкъл Палин, невероятен в ролята си на добър човек, превърнат в мъчител от системата.“
Д-р Джак Хорнър, палеонтолог в Държавния университет в щата Монтана и консултант на филмите за Джурасик Парк:
„Джурасик Парк ми е любим, защото палеонтологът Алън Грант казва нещата, които аз бих казал, ако не беше филм! И връщането на динозаврите е цел.“
Д-р Адам Рийс, астрофизик в Университета „Джон Хопкинс“:
„Като заклет астрофизик предпочитам научната фантастика, която чета, да бъде реалистична. Имам си правило за такива ситуации – измисли си концепция, която има някаква научна основа и историята ти трябва да следва последствията от тази концепция. Ето няколко, които аз харесвам – „Контакт“ на Карл Сейгън, „Фонтаните на Рая“, „Краят на детството“ и „Песните на далечната земя“ на Артър Кларк, „Марсиански Хроники“ и „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, поредицата за „Фондацията“ на Айзък Азимов, сагата за „Silo” на Хю Хауи, „Сблъсък“ на Стивън Кинг, „Хълмът Уотършип“ на Ричард Адамс, „Денят на Трифидите“ на Джон Уиндъм.“
Д-р Стивън Строгац, професор по математика в Университета в Корнел:
„Щамът Андромеда“ ме грабна с първото изречение: „Мъж с бинокъл.“ „Колос: Проектът Форбин“ ме ужаси, защото го гледах през очите на дете, видяло края на Студената война. И, както всички останали, все още се опитвам да разнищя края на филма „2001: Космическа Одисея“ („Одисея в Космоса“).“
Д-р Айниса Рамирес, специалист по материалите и автор на „Футболът на Нютон“:
„Притча за Сеяча“ на Октавия Бътлър ме накара да спра и да се замисля, защото описва бъдещето по наистина реалистичен начин. „Междузвездни войни“ ме развълнува изцяло и ме накара да повярвам, че всичко е възможно. Че всички сме герои отвътре.“
Д-р Марио Ливио, астрофизик в Space Telescope Science Institute на NASA (научният институт, който управлява телескопа Хъбъл):
„Книгите, които най-много ме очароваха като дете, бяха тези на Жул Верн. По-специално „Осемдесет дни около света“, „Пътешествие до центъра на земята“ и „Двадесет хиляди левги под водата“. Що се отнася до филми, помня, че бях страшно впечатлен от „2001: Космическа одисея“, „Д-р Стрейнджлав“ и „Близки срещи от третия вид“.
Олимпия ЛеПойнт, ракетен инженер и автор на „Матафобия“:
„Един от любимите ми фантастични филми е „Гравитация“ със Сандра Бълок. Като специалист по ракетите, невероятните визуални ефекти и усещането за движение в триизмерно пространство ме оставиха безмълвна. Освен това съм благодарна на продуцентите и авторите, че избраха жена за ролята на астронавт.
Също така харесвам „Завръщане в бъдещето“ с Майкъл Фокс. Пътуването във времето беше позната тема още преди 1985, но концепцията за машина със земна тяга от колата на ДеЛореан е причината да се занимавам с аерокосмическо инженерство.“
Д-р Даниел Лий, биолог и автор в „Scientific American“:
”Дюн“ – старата версия със Стинг. Обожавам филма и внушенията му за империализма, запазването на околната среда и социалната справедливост.
Д-р Майкъл Шермер, научен историк и основател на списанието „Skeptic”:
„Любимият ми научно-фантастичен филм е „Денят, в който Земята спря да се върти“ от 1951. Той e християнска алегория, в която извънземно на име Клаату (който се подвизава на Земята под името г-н Карпентър) смъмря земляните, защото използват оръжия за ядрено унищожение и ги предупреждава, че докато не се отърват от тях, няма да им бъде позволено да се присъединят към планетарното общество.“
