Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда).
Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. Теренът на изследването бе осъществен между 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попаднаха общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5000 души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка).
"Изготвихме сравнителна таблица между данните от демографския профил на демотивираните българи и национално представителната картина", казват авторите на проучването.
По отношение на възрастта се отчита по-голямо натрупване сред хората на възраст (18-29 г.). Тук трябва да отчетем, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация.
Данните за образованието показват ясна зависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване на хора със средно образование – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация.
По отношение на семейния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните българи да са издържани от други членове на семейството. По отношение на по-младите в голяма степен от техните родители и близки.
Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета , както и 21% квалифицирани работници.
