Хелън, едно необикновено шест годишно момиченце, стоеше в приказната градина на имението и по лицето й пробягваше едва доловима усмивка.

„Пази слънцето на лицето си и няма да видиш сянка" – мислеше си тя.
Изведнъж до нея се приближи момиче на около двадесет години.

Пристъпваше бавно, предпазливо се спираше до всеки камък и внимателно го заобикаляше. Това беше Ан Съливън. Съдбата й беше поднесла странен дар. Тя имаше проблеми със зрението и беше избрала своето призвание или по-скоро то беше избрало нея – да стане инструктор на незрящи.

Ан държеше в ръцете си прекрасна кукла. Носеше я за Хелън. Приближи се плахо и с трепереща ръка погали малкото момиче по главата. Хелън се сепна. Тъй като нито имаше как да чуе, нито как да види Ан, присъствието на младата дама я изненада и уплаши в началото. Ан бързо подаде куклата в ръцете на детето. Хелън се обърна и сякаш впери очи в инструкторката си, но погледът й се рееше отвъд тази реалност. С трепет Хелън започна да обхожда с пръсти куклата. Искаше да усети и разгадае всяка гънка, всяка извивка, погали с малките си ръце кадифената рокля на куклата. В този миг едва доловимата й усмивка се превърна в сияние, което озаряваше не само собственото й лице, но сякаш огряваше цялата градина наоколо.
Хелън остави грижливо куклата в скута си и подаде ръка на Ан. Инструкторката изписа с показалец по дланта й буква по буква к-у-к-л-а. Повтори го няколко пъти. Хелън засия още повече. Тези знаци по ръката й носеха смисъл.

Хвана Ан за ръката и я поведе към другия край на градината. Там имаше малък фонтан. Хелън протегна ръка и водата започна да се стича по дланта и. Остави грижливо куклата до себе си и протегна ръчичката към Ан. На лицето й се четеше трепетно очакване и любопитство. Ан изписа на ръката и в-о-д-а. За малкото момиче това означаваше толкова много. Този ден се превърна в един от най-паметните в живота й.

                                                                      ***
Хелън и Ан са реални личности, живели през XIX-XX век. Тяхната история е пример за това, че животът може да ти поднесе най-горчивите изпитания, и въпреки това волята ти за живот да е толкова силна, че да преодолееш всички препятствия по неравния път. Хелън е пример, че за мечтите няма прегради и можем да бъдем велики, независимо в каква позиция ни е поставил животът. Всичко останало е намиране на оправдания и начин да се измъкнем.

„Животът е или дръзко приключение, или нищо!"

Животът на забележителната Хелън Келър започва на 27 юни 1880 година в Тъскъмбия (САЩ). До 12-месечна възраст тя расте здраво и щастливо дете, докато един ден в следствие на менингит загубва и слуха, и зрението си. На шест-седем годишна възраст вече има речник от около 60 знака, с които общува със семейството и приятелите си.

През 1886 година майката на Хелън се вдъхновява от статия на Чарлз Дикенс. Това вдъхновение я отвежда до института за слепи „Перкинс" в Бостън, където среща Ан Съливън. По онова време Ан е едва на 20 години и също има проблеми със зрението. Тя става инструктор и учител на Хелън. Тяхното приятелство продължава цели 49 години.

Ан Съливън играе ключова роля в живота на Хелън. Тя изписва всяка дума по дланта на сляпо-глухото момиче, докато с другата ръка Хелън обхожда с пръсти предмета.

Силата и вярата в собствените сили и таланти отвеждат Хелън далеч отвъд и най-смелите й мечти. През 1888 година тя завърша института „Перкинс". Марк Твен, който е голям почитател на Хелън, я запознава с човек, който вижда потенциала в нея и инвестира в нейното образование – петролния магнат Хенри Роджърс. Благодарение на него през 1904 година, на 24-годишна възраст, Хелън Келър завършва колежа „Радклиф", като става първият сляпо-глух човек, получил бакалавърска степен по изкуствата.

„Оптимизмът е вярата, която води до постигане на целите. Нищо не може да бъде постигнато без надежда!"