Френският физиолог Клод Бернар заключава още през 19 век, че и животните и растенията споделят обща “биологическа същност”, която може да бъде повлияна от анестезията. Снимка: Noppharat4569 / Shutterstock
Когато чуем за анестетик, веднага се сещаме само за облечкаване на болката, но истината е, че химическите процеси са много сложни и недостатъчно добре разбрани. Мистерията се задълбочава и когато се окаже, че не само хората и животните могат да се повлияят от нея, но и растенията. Да, това може би е неочаквано, но е напълно вярно. Френският физиолог Клод Бернар заключава още през 19 век, че и животните и растенията споделят обща “биологическа същност”, която може да бъде повлияна от анестезията.
В ново изследване на японски и европейски учени екипът е заснел няколко растения, които са демонстрирали феномена на т.н. бързо растително движение, под въздействието на анестетични химически вещества. Чувствителното растение мимоза и особено нейния вид Mimosa pudica обикновено затваря своите листа в отговор на докосване. Но когато влезе в съприкосновение с анестетика диетил етер, “анестезираното” растение напълно губи тази си реакция и остава неподвижно. Нормалната двигателна активност се възобновява чак след 7 часа. В друг подобен експеримент с чувствителни растения разтвор на лидокаин е подействал застиващо на листата им. Според учените реакциите вероятно имат нещо общо с инхибирането на акционните потенциали, които предотвратяват електрическите импулси, които пък регулират биологичните функции на растенията.
