Мъховете са едни от най-големите тераформисти на Земята, които превръщат безплодните скали в плодородни почви, а сега екип от учени предлага тези неваскуларни растения да направят същото и на Марс.
Друг е въпросът дали трябва да отвеждаме нов живот на чуждо място - нямаме добър опит в това отношение на собствената си планета.
Но ако решим, че си струва да се заиграем с почвата на Марс, за да създадем втори дом за нас, земляните, екологът Сяошуан Ли и колегите му от Китайската академия на науките имат кандидат, който според тях би могъл да свърши работа.
Някога повърхността на Земята е била изключително негостоприемна за живот, но това не е попречило на група организми, наречени бриофити, към които днес спадат мъховете, чернодробните и роговите растения, да се измъкнат от плодородната безопасност на океаните в търсене на нови хоризонти.
Успехът на тези сухоземни пионери зависи от способността им да използват и усвояват хранителните вещества, които се просмукват от скалите или преминават през тях, като същевременно оцеляват при напълно неблагоприятни условия, които биха превърнали другите живи същества в прах. Но докато се разпространяват по скалистите граници на Земята, те създават почви, които проправят пътя на други, не толкова твърди форми на живот, които постепенно стъпват на сушата.
Тази генетична храброст продължава да служи на мъховете по целия свят и изследователите смятат, че бихме могли да използваме вградените им таланти, за да колонизираме Марс, полагайки основите за други по-малко устойчиви форми на живот, като например земеделските култури.
За разлика от пищните горски мъхове, които може би си представяте и на които им е доста по-лесно в сравнение с техните предци, Syntrichia caninervis се стреми да води изключително пестелив начин на живот. Той вирее в пустините на Китай и САЩ, както и в ледените планини на Памир, Тибет, Близкия изток, Антарктида и околополярните райони.
Пустинята Гурбантунгут в Северозападен Китай е център на S. caninervis, който расте по-гъсто от където и да било другаде по света, въпреки температурите, които варират от -40 °C до 65 °C, и относителната влажност, която достига до 1,4 %.
Ли и колегите му подлагат този мъх на изпитание - и изтласкването на S. caninervis от изключително широката му зона на комфорт не е никак лесно.
В лабораторни условия те тестват реакциите на растението и възстановяването му от екстремна дехидратация, продължително замразяване (-80 °C за 3 или 5 години и -196 °C за 15 или 30 дни), радиация (с дози от 500 до 16 000 Gy) и условия, подобни на марсианските, в съоръжението за симулация на планетарните атмосфери (PASF) на Китайската академия на науките.
При симулацията на Марс растенията са подложени на налягане от около 650 паскала (Pa), подобно на 680-790 Pa на Марс. През нощта температурата е -60 °C, а през деня - 20 °C, което е равносилно на условията на Марс в екваториалните и средноширочинните райони. Те също така симулират газовия състав на атмосферата и нивата на ултравиолетовата радиация, които са по-близки до тези на Марс.
За S. caninervis дехидратацията е разходка в парка. Екстремният студ също не го притеснява. Всички замръзнали растения се възстановяват след размразяване, като онези, които са били дехидратирани преди това, се възстановяват много по-бързо от измръзналите си връстници.
При нива на радиация от 50 Gy, които биха убили хората, S. caninervis не показва никакви признаци на поражения. При 500 Gy растежът му дори изглежда се ускорява.
Мъховете, които са били дехидратирани и след това изложени на условия, подобни на марсианските, успяват да се държат така, сякаш това никога не се е случвало, само след 30 дни възстановяване. Хидратираните им събратя се възстановяват малко по-дълго, но все пак доживяват да разкажат историята.
„Въпреки че все още има дълъг път до създаването на самодостатъчни местообитания на други планети, ние демонстрирахме големия потенциал на S. caninervis като пионерно растение за растеж на Марс“, пишат изследователите.
„С поглед към бъдещето очакваме, че този обещаващ мъх може да бъде пренесен на Марс или Луната, за да се провери допълнително възможността за колонизиране и растеж на растения в космическото пространство.“
Дори ако мъхът на Марс се окаже ужасна идея, фактът, че S. caninervis може да превърне напълно сухата земя в „жива кожа“, дори след като е оцелял при такива екстремни условия, дава известна надежда за живота на нашата собствена планета, който, изглежда, е по-устойчив, отколкото понякога му приписваме.
Изследването е публикувано в The Innovation.
Източник: Science Alert
