Първият живот на Земята се е формирал преди четири милиарда години под формата на микроби, обитаващи водни басейни и морета. Какво би станало, ако подобен процес е протекъл и на Марс? Ако на Червената планета някога е съществувал микробен живот, как бихме могли да го докажем?

Учени, които изследват възможността за съществуването на микробни вкаменелости на Марс, вече са намерили начин да проверят тази хипотеза. Те са доказали, че могат да идентифицират микробни вкаменелости в гипсови проби – аналог на сулфатните скали, открити на Марс.

Пробив в търсенето на биосигнатури

„Нашите открития предоставят методологична рамка за откриване на биосигнатури в марсианските сулфатни минерали, което може да насочи бъдещи мисии за изследване на Марс“, споделя Юсеф Селам, докторант в Института по физика към Университета в Берн и първи автор на статията, публикувана във Frontiers in Astronomy and Space Sciences.

Специалистите използват масспектрометър с лазерна аблация и йонизация – прототип на инструмент за космически полети. Тази технология може да бъде интегрирана в бъдещи марсоходи или спускаеми апарати за анализ на място.

Връзката между водата и вкаменелостите

Преди милиарди години Марс е притежавал значителни количества вода, която впоследствие е изчезнала. Гипсът и други сулфати са се образували при изпарението на басейните, оставяйки след себе си минерали, които биха могли да съдържат фосилизирани следи от органичен живот.

„Гипсът е широко разпространен на марсианската повърхност и има отличен потенциал за запазване на фосили“, обяснява Селам. „Той се формира бързо, като капсулира микроорганизми, преди те да се разложат.“

Земни аналози на марсианските скали

За да потвърдят хипотезата си, учените анализират гипсови образувания от кариерата Сиди Бутбал в Алжир – регион, който е аналог на марсианските сулфатни находища.

„Месинската криза на солеността, при която Средиземно море е било изолирано от Атлантическия океан, е довела до образуване на гипсови отлагания – подобни на тези, които можем да очакваме на Марс“, казва Селам.

Изследователите използват миниатюрен масспектрометър с лазерно захранване, способен да анализира проби с микрометрична прецизност. Те прилагат строги критерии за разграничаване на биогенните форми от естествените скални образувания. Сред ключовите фактори са неправилната морфология, химическият състав и наличието на минерали като глина и доломит, които могат да свидетелстват за микробна активност.

Доказателства за възможен живот на Марс?

Анализите разкриват дълги, усукани фосилни нишки в алжирския гипс, които вероятно представляват останки от древни микроорганизми като сяроокисляващи бактерии Beggiatoa. Те са заобиколени от доломит, глинести минерали и пирит – доказателства за наличието на органичен живот.

Минералите, като глина и доломит, се образуват в присъствието на бактерии, което допълнително подсилва аргумента, че тези нишки са биогенни. В допълнение, ако подобни минерали бъдат открити в марсиански гипсови образци, това би могло да бъде силен индикатор за древен живот на Марс.

Предизвикателствата пред астробиологията

„Въпреки че нашите резултати подкрепят биогенния произход на фосилите в гипса, разпознаването на истинските биосигнатури остава сложно“, предупреждава Селам. „Необходими са допълнителни методи за потвърждение, както и проучвания, отчитащи уникалните условия на Марс.“

Значение на изследването

Това проучване не само е първото астробиологично изследване с участие на Алжир, но и въвежда страната в сферата на планетарните науки. „Посвещавам това изследване на паметта на баща ми, който беше огромен източник на вдъхновение за мен“, заключава Селам.

Източник: Phys.org