Ниското самочувствие е сред най-често срещаните проблеми на хората, които търсят помощ при мен, споделя психологът Уил Уилямс на страниците на PsychCentral. То може да превърне живота в поредица от самосбъдващи се пророчества. Хората с ниско самочувствие често вярват, че никой не е способен да ги обикне или никога няма да получат признание. И с действията си несъзнателно се стремят затвърдят дълбокото си усещане, че „нищо не струват“. Това поведение психолозите наричат „самосаботаж“.
Поредният партньор си и отива, трудът е неоценен, дори непознатите по улицата се държат зле. Налице е порочен кръг: най-лошите опасения на хората с ниско самочувствие се оказват верни.
Как да излезем от този порочен кръг?
Разпознайте самосаботажа в бездействието
Много хора го правят. Вместо да участват активно в живота, ниското самочувствие кара хората да стоят леко встрани и да оставят нещата просто да се случват, без всякаква намеса или усилие.
Например, явява им се страхотна възможност за работа. И хората с ниско самочувствие се улавят, че започват да измислят оправдания, за да забавят кандидатстването и да чакат, докато възможността просто не отмине.
Важно е да разпознаваме поведението, което ни пречи, независимо каква форма приема.
Водете дневник, за да бъдете наясно
Ако записваме начините, по които запълваме времето си, начина, по който се чувстваме и мотивациите зад всекидневните си действия, можем наистина да станем по-наясно със себе си. Проблемът с ниската самооценка е, че често тя е толкова непоклатимо сигурна вътре в нас, че дори не осъзнаваме как ни се отразява и как нашите решения отразяват вярванията ни за себе си.
Например, може непрекъснато да отстъпваме на някой по-властен човек в живота си, дори и това да ни прави по-нещастни, отколкото бихме могли да бъдем. Това, което ни се струва като опазване на мира или по-леко отношение може да се окаже още един начин да работим срещу собствените си интереси. Дневникът е един добър начин да проследим подобен тип поведение.
