Нека ви разкажа една история. Имало едно време един служител, който си уредил среща след работа и точно се канел да си тръгне след дългия ден в офиса. Изключил компютъра и тъкмо се приготвял да си облече палтото, когато един колега го помолил да му отдели само две секунди, за да го попита нещо. Служителят се съгласил с усмивка – в крайна сметка какво са някакви си две секунди? Само че двете секунди прераснали в две минути, а двете минути - в двайсет. Накрая служителят трябвало да търси начин да се измъкне от неудобното положение, почувствал се гузен, че иска да си тръгне половин час СЛЕД края на работния ден и на всичкото отгоре трябвало да се чуди какви извинения да измисля за закъснението си за срещата. 

Може би този служител сте вие?

Изследванията показват, че в основата на тази неприятна ситуация е фактът, че хората  подценяват времето. Не си дават сметка колко ценно е всъщност. Случвало ли ви се е да чакате приятел за среща, който да ви каже, че идва до две минути и да се появи след двайсет и две? Е, значи знаете за какво говоря. Доста е обидно и лесно може да сведе до минимум желанието ви за среща с този човек, ако това е негово трайно поведение. Като че ли нямате какво по-добро да правите от това, да чакате някого на спирката или в кафенето. Ценете времето! Ако искате да си тръгвате от офиса навреме, трябва да умеете да отказвате на хората, които ви уверяват в следното (независимо дали колеги или началник):

1. „Искам това да е готово до края на деня!”

Попитайте трима души от офиса какво според тях означава „до края на деня”? Бихте се изненадали, че отговорите няма да съвпаднат. Твърде вероятно е да получите следните варианти:

  • 17 ч. (един час, преди да си тръгнете от работа)
  • 18 ч. (когато си тръгвате от работа)
  • полунощ (когато практически денят приключва).

Виждате ли? Когато някой ви каже подобно нещо, може да има всичко предвид, затова уточнете подробностите и преценете дали времето, което ви дава, е достатъчно за изпълнението на задачата.

2. „Би ли го направил възможно най-бързо?”

Много подвеждащо, защото всеки човек има различна представа за „възможно най-бързо”. Спомнете си историята с приятеля ви, който закъснява 22 вместо 2 минути! Вероятно за него това е нищо и никакво си закъснение. В този случай е редно да уточните, че имате приоритетни задачи за деня и когато се освободите, ще се заемете и с тази.

3. „Ще ти отнеме само две секунди!”

Извинете, но нищо не отнема две секунди. Дори кихането ще ви отнеме повече време! Когато някой ви каже подобно нещо – особено в края на работния ден – отклонете настойчивостта му, като изтъкнете ангажиментите си, и го уверете, че ще го изслушате на следващия ден.

4. „Само един бърз въпрос…”

О, не! Същата работа като с двете секунди! Преди да се впуснете в това приключение, изрично попитайте колко време действително ще отнеме въпросът и дали не може да почака до утре сутринта.

5. „Закъснявам 5 минути, извинявай.”

Всеки има този приятел, който закъснява „само 5 минути”. Спомнете си колко пъти някой се е появявал наистина след 5 минути? Обикновено човек, който закъснява толкова малко, не би се извинил и не би предупредил. Приема се, че е редно да се извините предварително за закъснение от 10 минути и повече. След като някой си прави труда да ви пише или да ви се обади, че ще закъснее 5 минути, подгответе се за много повече. Ако се случи еднократно, както и да е – всеки може да попадне в задръстване или да се успи, но ако това е модел на поведение, замислете се дали да не разредите срещите си с този човек, или просто да отивате и вие половин час по-късно от уговорения час. Така ще сте навреме.

Ценете времето на другите, както и своето собствено! Никоя секунда не може да бъде върната назад.

Цветелина Велчева по материали от themuse.com