Днес се навършват 248 години от рождението на великия композитор.
Всъщност няма надеждна информация за точната рождена дата на Бетовен. Неговият рожден ден обикновено се отбелязва на 17 декември, когато е бил кръстен. Въпреки това повечето учени смятат, че е роден или на 15, или на 16 декември 1770 година.
Той преоткрива симфонията, прекроява струнните квартети и пренаписва сонатите за пиано. Но като човек този композитор, променил музиката завинаги, бил доста мрачен и затворен.
Ето няколко любопитни факти за него:
Малкият Лудвиг нямал щастливо детство, защото баща му, който бил алкохолик, искал да печели на гърба на талантливия си син. Често измъквал детето посред нощ от леглото и го карал да се упражнява на пианото.
Бетовен бил известен със своя чудат и педантичен характер. Всяка сутрин се измивал грижливо с една кана вода, след което отброявал точно 60 зърна за сутрешното си кафе.
Предпочитал живота на село, понеже във Виена му било прекалено ветровито. В дневника си написал следното: „Вятърът, който започва да духа още на втория по-хубав ден, не може да ме задържи във Виена, защото е мой враг“.
Злите езици твърдят, че частицата „ван“ в името била изгодна на композитора, защото се смятала за благородническа титла във виенското общество. А истината е, че тя само издава фламандския му произход. Самият Бетовен обаче не прави нищо, за да разсее това недоразумение.
Не Бетовен дал името на Лунната соната. Той я нарекъл просто Соната № 14. Поетичното название й е дадено едва през 1832 г. от поета Лудвиг Релщаб, който слушал сонатата на светлината на луната над езерото Люцерн.
Тъй като трябвало да подпомага финансово семейството си, Бетовен напуснал училище на 11 години. Ето защо правописът не бил силната му страна. Пишел с главна буква всички думи, на които искал да придаде значение, а не защото се отнасяло за съществителни (на немски съществителните се пишат с главна буква). При това граматична категория на думата не го интересувала.
За него обаче било важно да попълни липсите в образованието си, затова много четял. Поглъщал неуморно трудовете на Кант, Гьоте, Шилер, Хердер, а драмите на Шекспир и „Бхагават Гита“ му били любими.
През целия си живот композиторът сменял адреса си най-малко 68 пъти. Ту кафето в кварталното кафене не му харесвало, ту водата в жилището била твърде студена, ту стълбището - прекалено тъмно. Щом се почувствал неуютно, той си събирал багажа и тръгвал да търси ново, по-хубаво място.
Музиката на Бетовен звучи и в Космоса! През 1977 г. на борда на междузвездни космически апарати е поставена така наречената Златната плоча на Вояджър, съдържаща записи на звуци и снимки. Плочата е предназначена за всякаква форма на интелигентен извънземен живот или за хора от бъдещето, които по този начин да узнаят за нашето човечество. Така Петата симфония на Бетовен ще се върти във вселената поне 500 милиона години, колкото е предполагаемата трайност на тази плоча.
Според свидетел последните думи на композитора, изречени преди смъртта му на 26 март 1827 г., са били: „Жалко, жалко, твърде късно!“ – по повод на последната партида вино, която му изпратили и на която вече нямало да може да се наслади. Въпреки че на хората им се иска да вярват в по-възвишената версия за последните думи на гения, която гласи: „Аплодисменти, приятели. Комедията свърши".
Цветелина Велчева
