Това е един от най-значимите митове на славяните. Разказва за противоборството между Доброто и Злото – божествата Белобог и Чернобог. Всичко започнало така: когато наоколо нямало нищо друго освен безбрежно море, Белобог решил да създаде сушата и изпратил своята сянка Чернобог да свърши черната работа. Чернобог направил всичко както трябва, но понеже имал егоистичен и горделив нрав, не пожелал да дели властта над земната твърд с Белобог и намислил да го удави.
Белобог се измъкнал от ситуацията, не допуснал да бъде убит и дори благословил земята, издигната от Чернобог. Но с появата на сушата изникнал малък проблем: площта й растяла неконтролируемо, заплашвайки да погълне всичко наоколо.
Тогава Белобог изпратил на Земята своя делегация, за да узнае от Чернобог как да бъде сложен край на това. Чернобог, яхнал своята коза, се отправил за преговорите. Като видели друсащия се на гърба на козата Чернобог да идва към тях, пратениците не издържали пред тази комична гледка и се разкикотили неудържимо. А Чернобог, който нямал никакво чувство за хумор, жестоко се обидил и отказал да разговаря с тях.
В същото време Белобог, който все още искал да спаси Земята от обезводняване, решил да проследи Чернобог, като натоварил с тази задача пчелата. Насекомото се справило успешно и изтръгнало тайната, която се състояла в следното: за да се преустанови разрастването на сушата, трябвало да се нарисува кръст и да се изрече заветната дума: „Достатъчно!“. Белобог така и сторил.
Малко е да се каже, че Чернобог бил недоволен. В стремежа си да отмъсти той проклел Белобог, при това по крайно оригинален начин – за да заплати за своята подлост, до края на живота си Белобог трябвало да се храни с пчелни изпражнения. Белобог обаче ни най-малко не се трогнал – направил тези изпражнения сладки като захар и така се появил медът. (И до днес учените спорят дали прополисът всъщност не представлява именно пчелни изпражнения.) Кой знае защо, славяните така и не се запитали откъде произлизат хората…
Важното било, че има мед!
Цветелина Велчева
