“Егоизъм - такъв отвратителен порок, който никой не прощава в друг човек и никой не признава в самия себе си.” - Хенри Бийчър
“Живеенето за себе си” е социално неприемливо, не е полезно за обществото и не е похвално, но съществува съвсем автономно и понякога успешно на нашата планета. Да познаем егоистичните мигове в своя и чуждия характер ще ни помогнат следващите 8 характеристики.
Егоистите не показват уязвимост и слабост пред околните
Една от причините егоистът да не помага на околните е, че не желае да покаже слабостите си. Ужасен е от усещането, че не може са се справи с нещо, той не иска да си го причини. Не желае и да е свидетел на подобно състояние при други хора, така че се старае да не присъства и да не оказва помощ.
Не приемат конструктивната критика
Егоистът живее с мисълта, че се опитвате да го ощетите и не може да приеме идеята, че критиката ви не е заяждане. Ще отхвърли конструктивните забележки, дори е способен да ви нагруби, използвайки сарказъм относно дадените съвети. За него е много трудно да разбере, а ако го стори е истинска трагедия, че не се е справил сам.
Вярват, че са заслужили
Егоистът живее с мисълта, че се справя, че е успешен, че е положил нужните усилия, за да получи желаното. Той е убеден, че е заслужил да е печеливш и всяка облага се полага на него. Това убеждение му дава вътрешно оправдание дори да ощети околните, домогвайки се до желаното.
Не зачитат несъгласието
Егоистът не иска и не възприема доводите на хора, които изразяват несъгласието си с него. Той буквално ги счита за вражески настроени, защото му опонират. Независимо колко е интелигентно или разумно изказването, ако противоречи на позицията му, се пренебрегва и охулва.
Критикуват останалите зад гърба им
Вътрешната несигурност на егоиста го кара да изтъква недостатъците на околните. Така принизява останалите и мисли, че се издига на тяхното ниво. Доволството, което този вид клюка предизвиква в него, е един от най-ярките признаци на егоизма.
Първи напускат кораба, когато потъва
Егоистът е като плъховете. Докато работата върви, е там и се ползва от облагите, но в мига, когато нещата се влошат се оказва, че няма нищо общо. На истинския егоист може да се разчита само в миговете на благоденствие, носещи му постижения. Когато възникнат проблеми, той се оттегля, сякаш е нямал нищо общо с общия ви проект.
Преувеличават постиженията си
Егоистът има нужда да се обича, също както и ние. Тъй като егоистите не задържат близки хора около себе си дълго, тази нужда нараства и се превръща в синдром на сравнения с останалите. Когато разказва за постиженията си егоистът, така се нуждае да е блестящ, че ще забележите как преувеличава заслугите и сполуките си.
Ужасени са от провала
Егоистът се страхува от провала, защото ще свали самочувствието му. Ще покаже на околните, че не винаги самостоятелно се справя достатъчно добре. Ще го разкрие обикновената му човешка светлина.
Емоционалната незрялост, която представлява егоизмът, може да бъде преодоляна. Промяната на мисленето и навиците ще дадат повече емоционална стабилност на носещият тези характеристики и ще улеснят живота с него. Толкова много вътрешни страхове има в егоистичния характер, че дори предизвиква жал. Видяхте ли нещо познато?
