Д-р Мелани Меримен (Melanie P. Merriman) е бивш клетъчен биолог и консултант в хосписи, чиято майка започва да страда от редица когнитивни нарушения. Случаят, описан по-нататък в статията, има за цел нагледно да представи състоянието, наречено анозогнозия.
Първото падане на 92-годишната майка на д-р Меримен изглежда като инцидент за дъщеря й. След кратък престой в болница, възрастната жена е изписана и се прибира вкъщи, но паданията продължават и се превръщат в източник на притеснение за д-р Меримен. Нараняванията обикновено са незначителни, но нарастващата честота на инцидентите предизвиква все по-голяма тревожност в младата жена.
Когато д-р Меримен предлага проходилка за възрастни или патерици, майка й казва следното: "Няма нужда. Мога да вървя нормално, просто понякога губя баланса си." Д-р Меримен не очаква подобен отговор от майка си – възможно ли е жената на преклонна възраст да не си спомня всичките онези падания през последните няколко месеца? Наистина ли си мисли, че може да се предвижва успешно без помощта на проходилка?
Едва след смъртта на възрастната жена, д-р Меримен открива какво означава понятието анозогнозия (от гръцки a-без, nosos-заболяване, gnosis-знание): липса на знание за болестта. Хората с анозогнозия не осъзнават, че страдат от заболяване или дефицит. Най-често състоянието се свързва с психично разстройство и е основната причина за неспазване на медикаментозните предписания при психиатрични пациенти.
Анозогнозията засяга и хората в трета възраст, при които се наблюдават мозъчни изменения, включително леки когнитивни увреждания, вследствие на напредналата възраст. Тъй като майката на д-р Меримен не е знаела за сериозните проблеми, свързани с баланса, тя не е разбирала, че не може да ходи, без да падне. И тъй като възрастната жена не е вярвала, че има проблем, тя не е можела да си представи защо трябва да използва проходилка.
Анозогнозията често се оценява по "Скалата за оценка на проницателността" (Clinical Insight Rating), която идентифицира липсата на знания/прозрения в четири области: разбиране на причината за посещението (при лекаря); осъзнаване на когнитивния дефицит; осъзнаване на функционалния дефицит; и/или възприемане на влошаването на заболяването. Липсата на прозрение на майката на д-р Меримен се отнася за функционалния й дефицит. Въпреки че анозогнозията й е резултат от мозъчни изменения вследствие на процесите на стареене и свързаното с тях (и увеличаващо се) когнитивно увреждане, тя всъщност осъзнава проблемите си с паметта и объркани мисли. Хората с по-тежки форми на деменция (включително болестта на Алцхаймер) са по-склонни да проявяват анозогнозия, засягаща когнитивния дефицит, докато хората с психични разстройства, мозъчни тумори или инсулт често проявяват липса на осъзнаване на симптомите на заболяване в повече от една област.
Преди кончината на майка си д-р Меримен смята, че отказът на възрастната жена да приеме предложената помощ произтича от силното й чувство за независимост. Младата жена е знаела, че майка й не може да разсъждава ясно, но това не спира дъщеря й да се надява, че с времето жената на преклонна възраст ще признае функционалния си упадък и нуждата от помощ. Само че невропсихологичните тестове показват, че пациентите с анозогнозия имат по-ниски показатели, свързани с паметта и изпълнителната функция. Фактите и доказателства не са достатъчно убедителни за някого, който страда от патологична липса на прозрение за състоянието си.
Д-р Меримен сега осъзнава, че паданията на майка й вероятно са били признак за развитието на леки когнитивни увреждания. Тези увреждания представляват междинния етап между очаквания спад в когнитивните способности вследствие на нормалните и очаквани процеси на стареене и по-сериозната симптоматика на деменцията.
Д-р Меримен споделя, че ситуацията е щяла да бъде далеч по-различна, ако майка й е била диагностицирана с леки когнитивни нарушения, но не е изненадващо, че това не се е случило. Повечето хора с леки когнитивни нарушения могат и живеят самостоятелно, както майката на д-р Меримен, и са способни да изпълняват основни социални роли. Те обикновено са способни да извършват повечето ежедневни дейности, въпреки че им отнема повече време, за да ги завършат. Първоначално спадът в умствените възможности на майката на д-р Меримен е почти незабележим. Докато когнитивните нарушения се задълбочават, младата жена не знае достатъчно, за да се опита да разбере дали симптомите не са доказателство за специфична диагноза.
Поставянето на диагноза най-вероятно е нямало да помогне на майката на д-р Меримен, но може би е щяла да помогне на дъщеря й. Подобна диагноза би насочила д-р Меримен към извършването на допълнителни изследванията, които евентуално са можели да спомогнат за откриването на анозогнозията. Също така младата жена може би е щяла да осъзнае, че нежеланието на майка й да използва проходилка се основава на неразбирането й за собствените си способностите. Вследствие на по-добрата информираност относно състоянието на майка си д-р Меримен е щяла да е по-решителна, когато взема някои решения вместо възрастния си родител.
