Разпознаването и прилагането на самоконтрол е важна стъпка от нормалното социално и емоционално развитие. Когато в даден момент децата вече не могат повече да контролират своите импулси и решат просто да седнат на пода на хранителния магазин, плачейки с всички сили, правилната реакция от страна на родителите е от изключително значение. За щастие, съществуват редица техники за овладяване на подобни изблици, които бащите и майките могат да приложат, за да помогнат на малчуганите да се научат да контролират своите емоции и поведение.
Поставяне на лимит
Въвеждането на ограничения е един от начините децата да разберат какво означава прилагането на самоконтрол. Тъй като родителите не могат да прекарат всяка минута с дъщеря си или сина си, за да следят поведението на малчугана, е добре детето само да се научи какво в позволено и какво не е.
Процесът на овладяване на саморегулацията на действията всъщност започва още в много ранна възраст. Дори по време на първите месеци от живота на малчугана, родителите започват да изграждат основите на самоконтрола, като поставят лимити и предоставят обяснения.
Пример: когато детето събори чинийката си с храна, неговата майка предоставя причина защо подобно поведение е недопустимо.
Справяне с чувството за неудовлетвореност
От изключителна важност е за родителите да окажат съдействие на децата си за това, как да се справят с чувството за неудовлетвореност. Малчуганите изпитват безсилие и недоволство почти всеки ден – от неполучаването на любимата храна на обяд до липсата на желаната кукла за игра. Ключът за разрешаване на подобни проблеми за родителите е да помогнат на децата си да преодолеят моментното чувство на незадоволеност на желанията и да насочат вниманието си към намиране на алтернатива, без да прибягват към изблици на гняв. Така малчуганите имат възможност да развият своя самоконтрол.
Пример: Малчуганът се разстройва, след като научава, че няма да получи за вечеря любимите си пилешки хапки. В тази ситуация бащата или майката е препоръчително да обяснят, че желаното ястие може да бъде сервирано утре или вдругиден. Дипломатичният подход е подходящ в почти всички ситуации, но понякога е необходимо родителите да обяснят на децата си, че не всичко подлежи на преговаряне. Желателно е малчуганите да бъдат насърчавани да изказват мнението си и да взимат решения, но в някои случаи възрастните възпитатели просто трябва да кажат "не".
Обуздаването на физическата агресия и възвръщане на самоконтрола
Физическата агресия в отговор на чувството за неудовлетвореност е често срещана особено при по-малките деца. Пеленачетата, които тъкмо прохождат, и малчуганите в предучилищна възраст все още не са развили напълно умението да се справят с безсилието и недоволството по начини, които не включват физическа реакция. Въпреки това родителите трябва да разяснят на децата си, че действия като удряне, хапане, бутане и замеряне с предмети са напълно забранени.
Когато подобно поведение все пак се забележи, съществуват няколко техники за превръщане на ситуацията от неприятно изживяване в полезен урок за правилното и грешното държание:
• Веднага кажете на детето си да спре с недопустимото поведение и му дайте ясни насоки какво се очаква от него да направи след това.
• Ако е наложително, изведете детето от средата, като заедно отидете в друга стая.
• След като то се е успокоило, обсъдете с него чувствата, които са довели до неприемливия изблик. Запомнете да споменете как действията на малчугана са накарали другите да се почувстват.
• Попитайте детето дали е готово да възобнови предишните си занимания.
• Помогнете на малчугана да продължи предишните си действия, поощрявайки по-адекватна реакция от негова страна този път.
• Ако агресивното поведение се повтори, отстранете детето от ситуацията отново.
Прилагането на тактиката таймаут е често срещан начин за справяне с проблемно поведение и добър метод за упражняване на саморегулацията при момичетата и момчетата. Въпреки че практиката е сравнително ефективна в успокояването на детето, изпращането на малчугана в друга стая само не е препоръчително, тъй като това може да го разстрои допълнително и да го накара да се чувства изоставено.
Вместо това се преместете заедно с детето си в друга стая или на по-тихо място, докато малчуганът се успокои и си възвърне самоконтрола. Този метод за справяне с емоционалните изблици ще помогне на детето да регулира по-добре поведението си, без допълнително да засилва тревожността му.
