Детските истерии не са толкова страшни, колкото си мислите. И колкото и да са непоносими за околните, дори са полезни. Капризите на детето са кошмар за всеки родител, особено ако се случват пред погледа на други хора. Струва ви се, че едва ли не детето ви манипулира и едва се сдържате да не му се накрещите… Но истериите си имат и своите положителни страни.

Педагогът и майка Кейт Орсън споделя своите 10 причини, които обясняват защо детските истерии не са чак толкова страшни, а напротив – нужни и важни:

1. Проявата на емоции е по-добра от тяхното потискане
Сълзите контролират нивото на кортизола, хормона на стреса. Когато плачем, нивото на стреса и кръвното налягане намаляват. Подобрява се и общото душевно състояние, особено ако наоколо има някой, който винаги подкрепя и успокоява.

Може би сте забелязали, че на прага на истерията малкото не иска нищо – просто капризничи и се репчи, а след това се успокоява и се чувства много по-добре.

2. Сълзите помагат на детето да се учи
Когато строи замък от конструктор и в един момент нещо престава да му се получава, то започва да крещи и нервничи. Но след истерията му става по-леко да намери сили да продължи да се занимава с това, което го е подразнило, и да направи нужния ход, като помисли на спокойствие. За да се учи детето, то не трябва да бъде напрегнато.

Изразяването на чувствата във вид на истерия е необходима част от процеса на обучение.

3. Истерията означава здрав сън
Детските проблеми със съня настъпват тогава, когато родителите смятат, че най-добрият начин за овладяване на истериите е да се постараеш да ги избегнеш. Но какво се получава всъщност: когато сложите детето да спи, отрицателните емоции все още са у него.

Децата, както и възрастните, се будят посред нощ и после не могат да заспят, когато имат душевен дискомфорт. За да спи по-добре детето, позволете му да изразява емоциите си.

4. Повече няма да се притеснявате да кажете на детето „не“
Отказали сте нещо на малкото и това е довело до истерия. Но в това няма нищо лошо. Когато казвате на детето „не“, то започва да разбира границите на позволеното. Понякога избягваме отказа, защото се боим, че това ще доведе до такава реакция от страна на хлапето, с която не можем да се справим.

Но в дадения случай отказа е проява на сила. Така се учите и вие да не се боите от емоционалната страна на възпитателния процес, която включва истериите и капризите.

5. Детето не се притеснява да бъде емоционално с вас
Наличието на истерии означава, че малкото не се страхува от вас и ви обича. Ако детето плаче заради счупена играчка или заради „неправилния“ цвят на топката пластилин, то не е защото иска да ви изкара от равновесие. Просто иска да почувства вашата любов и грижа.

6. Истериите ви сближават
Трудно е да се повярва в това. Просто дайте на детето да преживее емоциите самостоятелно, не се опитвайте да се месите всеки път, когато малкото плаче и крещи. Не поучавайте, а просто прегърнете детето. То ще види, че го обичате и го приемате дори и в това му състояние, и занапред ще чувства у вас опора като у близък човек.

7. Истериите положително влияят на поведението на детето в бъдеще
Душевният дискомфорт учи малкото да се справя с емоциите и да ги изразява по най-малко деструктивния начин – нищо да не чупи, никого да не бие, да не крещи на улицата.  По метода проба-грешка детето ще разбере кое е хубаво и кое – лошо. Тези умения положително ще се отразят на поведението на детето в бъдеще.

8. Ако на детето му позволяват да плаче и да се тръшка вкъщи, то е два ли ще го прави и на улицата
Ако хлапето може да си изразява емоциите у дома, където го разбират, ще му простят и няма да му се карат, то у него няма да се прояви желание да капризничи на улицата. Само домът ще се асоциира у детето с обстановката, в която то може да си позволи да поплаче.

Колкото повече искаме от децата си да сдържат емоциите си, толкова повече повишаваме вътрешното им напрежение. Колкото повече време намираме да изслушваме децата си у дома, толкова по-малко негативни емоции ще занесат те на улицата.

Продължава на страницата на Новите родители