Всяка раздяла е болезнена. Независимо дали е по ваша инициатива, или не, ако сте били продължително време с някого, остават спомени, навици, които изискват време, за да бъдат не заличени, а притъпени. Нужно е време, за да свикне да живее човек с миналото си, да го приеме като част от себе си и да събере достатъчно сили и смелост, за да отвори сърцето си за новото, неизвестното, което е неговото бъдеще. Трябва само да повярваш, че то ще е по-добро от миналото ти.
Според науката обаче не всяка раздяла боли еднакво. Вероятно ще се досетите, че е много по-болезнено да те изоставят, отколкото вие да изоставите. Но знаете ли, че е най-мъчително не просто да те изоставят, а да те изоставят заради някой друг? Учените си имат термин за това – отхвърляне чрез сравнение. Това може да бъде пагубно за самочувствието, защото автоматично развивате не само любопитство към новия човек до вашия бивш, ами предварително вече сте настроение зле против него. По-лошото обаче е, че е възможно да развиете комплекс за малоценност и да възприемете себе си като по-малко стойностен или привлекателен човек.
Ако приемете отхвърлянето като отражение на собствената си личност, като доказателство, че не сте достатъчно добри и достойни да бъдете обичани, трудно ще преживеете болката от раздялата. Най-вероятно занапред ще подхождате скептично към всеки, който се опита да се сближи с вас или просто ще развиете чувство за малоценност.
Ако се разделяте с някого, дайте му основателна причина за това, защото хората често автоматично приемат, че ги изоставяте, защото сте срещнали друг (по-добър, по-красив, по-умен и т.н.). Това може да остави трайна следа върху психиката им. Добре е да намалите чуждата болка, като кажете истината.
Приемете всяка раздяла като израстване, като шанс да научите нещо ново за себе си и да намерите своя път към щастието.
Цветелина Велчева
