Уличните безредици често ескалират в улични войни. Властите имат ограничени възможности да се справят с погромите, а и всяка от тях има недостатъци. Популярният сълзотворен газ не разпръсква бързо протестиращите, а и напоследък голяма част от тях се снабдяват с евтини противогази. Гумените куршуми могат да ранят и дори да убият, а даже водните струи крият рискове. Палките, полицейските коне и кучетата пък превръщат улиците на модерните мегаполиси в нещо като средновековно бойно поле.     

Това, от което наистина имат нужда полицейските сили, е средство, което може да спре буйстващите тълпи бързо, чисто и без жертви. Затова не е учудващо, че все по-усилено се търсят технологии, които да направят борбата с масовите безредици по-ефективна и безопасна. Какво се крие в бъдещия арсенал?

Акустичните оръдия

Как най-бързо и без жертви да се разпръсне разгневена тълпа? Отговорът може би е – чрез звук. Още през Втората световна война има опити за звукови атаки – силен шум, пропаганда или несвойствена музика, които да деморализират врага. В наши дни акцентът пада върху истински акустични оръжия.

Сред „доайените” в тази област е LRAD (Long Range Acoustic Device = акустично устройство за големи разстояния). То действа като изключително мощен високоговорител и може да излъчи звук със сила над 150 децибела при праг на болката в човешкото ухо 130 dB  (представете си, че до ухото ви излита реактивен самолет). Силният му писък е истинско предизвикателство за слуха, а основно негово предимство е мигновеното му действие от разстояние. LRAD Corporation, създател на звуковото оръжие, твърди, че то може да обезвреди човек до 300 метра, причинявайки силно главоболие. По сходен начин действа и израелската звукова система Scream. Въведена през 2005 г. за нуждите на армията, Scream е в състояние да излъчи силен звук и да предизвика замайване и прилошаване.

Подобни акустични оръдия стават все по-популярни. Сред първите, изпробвали новата технология, са грузинските власти през 2007 г. срещу протестиращи в Тбилиси. През 2009 г. на срещата на Г-20 в Питсбърг, САЩ, полицията също прибегна до звуковите вълни, за да разпръсне демонстрация на антиглобалисти.

Музиката също може би крие частично решение на проблема с антисоциалните прояви. Като борба с графитите в метрото през 2009 г. властите във Великобритания експериментирали с класическа музика. Тъй като младите хора, основните заподозрени за този вид „вандализъм“, по принцип не са почитатели на класическите тонове, полицията сметнала, че творбите на  Моцарт и Хендел няма да им понесат, и затова в няколко метростанции зазвучали мелодии на великите композитори. За всеобщо учудване идеята се оказала успешна, тъй като случаите на вандализъм в озвучените станции намалели. 

Лъчът на болката

Представете си, че изведнъж почувствате как тялото ви буквално изгаря, без да разбирате откъде идва убийствената топлина. Страшничко, нали? Именно на този ефект се надяват създателите на така наречената ADS (Active Denial System = активна система за отказ).

Разработена във военните лаборатории на САЩ, ADS представлява нещо като огромна микровълнова печка, която може да загрява от 700 метра разстояние. Системата излъчва концентриран микровълнов лъч, който прониква през дрехите. Попаднал върху човешката кожа, загрява горния й слой и предизвиква силна болка. Лъчите са калибрирани така, че да проникват само на частица от милиметъра в човешкото тяло, за да не предизвикват истински изгаряния и щети. Болката, жегата и страхът обаче би трябвало да са достатъчни, за да разубедят и най-буйстващата тълпа от агресивните й намерения.

Подобно на акустичните оръдия, предимство на ADS е мигновеното й действие от голямо разстояние. За разлика от тях обаче, ADS все още не е изпробвана в реални условия. Планът да бъде разположена в Афганистан така и не се осъществява, отчасти поради политически съображения. Критици на проекта изтъкват евентуални странични ефекти при облъчване на хора с микровълновия лъч (рак на кожата например). Съществуват опасения и от потенциалната употреба на тази технология като инструмент за мъчения.

Светлинните неутрализатори         

Явно „Стар Трек” има много почитатели на влиятелни позиции. Доказателство за това е PHASR (превежда се най-общо като „персонална пушка за стимулационно обезвреждане”) – заслепяващ лазер, чието име е препратка към прословутото енергийно оръжие от култовия сериал.
Джаджата, която наистина сякаш е излязла от арсенала на капитан Пикард, е военна разработка на САЩ и ефектът й върху противника би трябвало да бъде временна загуба на зрението. Идеята е PHASR да се използва във военни зони с мирно население, за да се избегнат цивилни жертви при масови безредици или други инциденти. Устройството засега е все още в експериментална фаза.

Друга рожба на лабораториите на Чичо Сам - светлинният неутрализатор (LED Incapacitor), излъчва много бързи светлинни импулси с различна честота, които предизвикват прилошаване. На теория оръжието има предимствата да е по-безопасно за ретината от заслепяващия лазер. На практика обаче „неутрализиращият” ефект силно варира или направо липсва при много от хората, участвали в тестовете на оръжието.

Повей от ада

Още в Античността и Средновековието обсаждащите армии често използвали неконвенционална тактика – с катапулти в противниковия град били изстрелвани трупове или глинени делви, пълни със зловонно съдържание. Освен опасността от епидемии оръжието имало и силен психологически ефект, тъй като малко неща са толкова всепроникващи като лошата миризма.

„Вонящите бомби” се завръщат, но този път на цивилния фронт. През 2004 г. Израел патентова коктейл от химически вещества – „Скункс”, който излъчва ужасна миризма, която на всичко отгоре, попаднала върху кожата, остава там дни наред. Въпреки стряскащия си аромат химикалът на теория е безвреден. Идеята е той да се излива с пръскачки върху демонстранти при масови безредици като алтернатива на „класически методи” като гумените куршуми или сълзотворния газ. Нестандартното оръжие е използвано за първи път през 2008 г. от израелските сили за сигурност срещу палестински демонстранти на Западния бряг на река Йордан.

Лепило срещу демонстранти

И ако горепосочените методи ви се струват агресивни, ето нещо, което изглежда в съзвучие с доктрината на ненасилие. Става дума за лепкава пяна – вещество, което се пръска от аерозолни контейнери на 10 метра и, попаднало във въздуха, увеличава обема си 30 пъти. Човек, напръскан с него, би имал големи затруднения буквално да отлепи краката си от земята, камо ли да тича или да се конфронтира с полицията например. Технологията се разработва от компанията Sandia National Laboratories по правителствена програма в САЩ за създаване на несмъртоносни оръжия и екипировка за силите на реда.

Въпреки обещаващите си характеристики, пяната може да е опасна за живота и да предизвика задушаване, ако попадне върху лицето. Това е и основната причина тя все още да не е на разположение на полицията.

Николай Тодоров