Може и да знаете как изглеждат другите планети – като например Марс, със своята ръждивочервена и прашна повърхност, или пък синкавият „пухкав“ Уран. Имате ли представа обаче как звучат?
Тимъти Лейтън от университет на Саутхамптън разработи софтуер, който генерира звуци от извънземни среди и прогнозира как би се променил човешкият глас на тези отдалечени светове. Той демонстрира своето творение на 11 май по време на 184-тата среща на Американското акустично общество.
Презентацията е част от специална сесия, която обединява на едно място общностите по акустика и планетарна наука. Акустичните изследвания изиграха ключова роля по време на спускането на модула "Хюйгенс" в атмосферата на Титан през 2005 г., както и при по-новите мисии "Марс ИнСайт" и "Марс 2020". Тези успешни мисии бяха оборудвани с персонализирани активни и пасивни акустични сензори, работещи в широк спектър - от много ниски честоти (инфразвук, под прага на човешкия слух) до ултразвук (над прага на човешкия слух).
"От десетилетия изпращаме камери до други планети в нашата Слънчева система и научихме много от тях. Никога обаче не сме чували как звучи друга планета до неотдавнашната мисия на марсохода "Пърсивиърънс"", казва разработчикът на програма Тимъти Лейтън от университет на Саутхамптън.
Изследователят обяснява, че учените могат да използват звука на други планети, за да разберат свойства, за чието определяне иначе би било необходимо сложно и скъпо оборудване.
Акустичните данни могат да предоставят на специалистите сведения за свойствата на заобикалящата среда. Така например микрофонът на спускаемия модул "Хюйгенс" позволи на физиците да изследват атмосферата на сатурновата луна Титан.
Лейтън смята, че тези извънземни звуци могат да помогнат и в търсенето на извънземен живот. Той дава за пример юпитеровата луна Европа, която изглежда негостоприемна на повърхността, но под ледената й обвивка има потенциално способен да поддържа живот океан.
Ученият обяснява, че уникалните атмосфери на планетите влияят върху скоростта и поглъщането на звука. Например рядката марсианска атмосфера, богата на въглероден диоксид, поглъща повече звук от земната, поради което далечните звуци изглеждат по-слаби.
"Предвиждането на начина, по който се разпространява звукът, е от решаващо значение за проектирането и калибрирането на оборудване като микрофони и високоговорители", обяснява Тимъти Лейтън.
Освен за научни цели, програмата може да е от полза и за развлекателни, правейки например по-автентично звученето на други планети в научнофантастични филми и игри.
Източник: Phys.org
