Оказва се, че в съвременния свят връзките се разпадат много лесно. Хората с лека ръка загърбват миналото и са готови да се впуснат в ново приключение. Особено младите. Сякаш сме забравили как да обичаме или имаме само една илюзия за любов, но не познаваме истинската любов. Сякаш вече нямаме време да обичаме.
Изглежда, че съвременният човек не е готов да направи жертвите и компромисите, които изисква една наистина сериозна и трайна връзка. Защото след момента на пеперудките следва момент на разбиране на другия, на вникване в неговата гледна точка, на приспособяване един към друг и т.н. Когато паднат розовите очила, слонът в стаята може да се окаже твърде голям.
Днес хората предпочитат всичко наготово. Не са свикнали да полагат усилия, за да постигнат каквото и да е. Ако им трябва информация, търсят в Гугъл, ако са се изгубили, вадят Гугъл мап, телефонът е като естествено продължение на ръката и сякаш целият свят е събран в него – всичко, от което имаме нужда, буквално е на една ръка разстояние.
Излиза, че материалното все повече измества духовното и малко по малко празнува своето тържество.
Търсим не толкова любов, колкото вълнение и тръпка, материал за социалната мрежа, готин фон за селфи, което да обере поне 100 лайка. Търсим компания за кино, за разходка до мола, но сякаш нищо отвъд това. Не оставяме любовта ни да израсне, отказваме се от нея много преди това.
Не търсим партньор за цял живот, а такъв, който да ни достави радост и удоволствие в момента. Без мисъл за утрешния ден, сходства и различия, способност за изграждане на съвместно семейство и прочие. Тези теми са по-скоро натоварващи, а съвременният човек не обича да се натоварва.
Когато вълнението отмине, става ясно, че следват един куп скучни неща, за които никой не ни е предупредил.
Често се отказваме от връзката си в името на кариерата. Съчетаването на двете изисква усилия и време, с каквито съвременният човек не разполага.
