Колко често отлагаш себе си за по-късно? Губиш от живота в очакване на нещо по-добро, казвайки си, че по-добрият живот е вече съвсем близо, точно зад ъгъла, и трябва само да се отиде до този ъгъл. Но не бързаш да отидеш, тъй като "да отидеш" означава да живееш, а твоят живот е някъде в мечтите, в размислите, но съвсем не е тук.
Така минават дни, месеци, години. Ти искаш да живееш пълноценно, ти мечтаеш за щастлив живот, размишлявайки, че ето на, ако бях по-млад (по-здрав, по-умен, по-красив, по-богат, по-успешен, по-силен и т.н.), животът ми би бил по-различен. Очаквайки непрекъснато нещо или някой, който вместо теб да измени живота ти (щастливия случай, жената, мъжа, родителите, президента, доктора, треньора, учителя и т.н.), ти отлагаш себе си за по-късно, страхуваш се и не желаеш да осъзнаеш, че твоят живот е това, което си създал; това, което ти е дадено изцяло да владееш.
И докато ти не искаш да живееш, не искаш да притежаваш своя живот, никой и нищо вместо теб няма да създаде, да промени.Никой не зн
ае как и кога ще завърши живота ни, но всеки може да разбере, а значи и да проумее, че в неговия край ще бъде важно само това дали е бил. Ето какво си струва да помним всеки ден. Затова е безсмислено да седим и да чакаме чудото; трябва да станем и да вървим, създавайки по пътя същото това чудо.
Аму Мом
Превод: Руми Янкова
