Учени алармират, че изображението, което използваме да изобразим еволюцията на човека, може да се окаже грешно, съобщи Science Alert.
Всеки от нас го е виждал. Започва с наведена маймуна, преминава през всички етапи на еволюцията, докато не достигне до изправения човек (homo sapiens), какъвто вид сме и самите ние.
Еволюцията обяснява как са се появили всички живи същества, включително и хората.
Тя показва как някои видове риби развиват крайници и в крайна сметка се озовават на сушата след стотици хиляди години преход между живота във водата и този извън нея. Динозаври пък развиват крила и започват да летят - така се появяват птиците. Трети видове пък развиват утробите и започват да раждат малките си директно (бозайници).
И все пак схващането на еволюцията като неохбходимост от промени може да се окаже грешно. Не трябва да забравяме, че има прости организми като бактериите, които дори са станали още по-прости с течение на еволюцията. С други думи - не е задължително условие да ставаш по-голям и по-силен, за да си по-успешен вид.
В неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Ecology and Evolution, са сравнени геномите на над 100 организма (предимно животни), за да се проучи как животинското царство се е развило на генетично ниво. Резултатите показват, че произходът на основни групи животни, като този, включващ хората, е свързан не с добавянето на нови гени, а с огромните генни загуби.
Еволюционният биолог Стивън Джей Гулд е един от най-силните противници на "похода на прогреса", идеята, че еволюцията винаги води до повишена сложност. В книгата си "Full House" (1996) Гулд използва модела на разходката в нетрезво състояние.
Пияница напуска бар в жп гара и тромаво се разхожда напред-назад над перона, замахвайки се между бара и влаковите коловози. Ако има достатъчно време, пияницата ще падне на релсите и ще се забие там.
Перонът представлява мащаб на сложност, като кръчмата е с най-ниска сложност. Понякога той се сблъсква на случаен принцип с релсите (развива се по начин, който увеличава сложността), друг път към кръчмата (намалява се сложността).
Никой вариант не е по-добър от другия. Да намалиш сложността може да е по-добре за оцеляването, отколкото да се развиваш с повишена сложност, в зависимост от средата.
Но в някои случаи групите животни развиват сложни характеристики, които са присъщи на начина, по който телата им работят и вече не могат да загубят тези гени, за да станат по-прости - те се забиват във влаковите коловози.
Например многоклетъчните организми рядко се връщат назад, за да станат едноклетъчни.
