Като цяло хората сме страхливи същества. Предпочитаме да „играем на сигурно“, не харесваме неизвестността, бихме искали да знаем какво ни очаква. Когато взимаме решения, често се колебаем именно защото не можем винаги да предвидим последствията от дадено решение. Някои хора са по-страхливи и предпазливи от други. Трудно им е да решат дори какво да си облекат сутринта. Други предпочитат предизвикателствата, неизвестността ги примамва, защото им носи адреналин и ги кара да се чувстват живи.
Знаете ли обаче, че човекът е устроен така, че да съществува на стаден принцип. Предпочита да взема пример от другите. Затова е важно какъв пример даваме на децата си, а не с какви съвети и забрани го обсипваме. Те ще запомнят постъпката, а не думите ни. Затова само от нас като родители зависи дали ще възпитаме добър, достоен и отговорен човек, или разглезен, мързелив и лош.
Същото е и с възрастните хора. Знаете ли, че поемането на риск е заразно. Проучванията сочат, че е много по-вероятно да се решим да поемем риск (от скачане с парашут до смяна на работата), ако видим някой друг да го прави преди нас. Това важи дори в случаите, когато не знаем какъв ще бъде резултатът от поетия риск. Много по-лесно е например да скочим с бънджи от мост, ако преди нас видим как го правят други хора, отколкото ако сме сами там, надвесени над пропастта. Много по-вероятно е да скочим с парашут от хеликоптера, ако някой друг преди нас вече го е направил. Същото важи и за големи решения като смяна на работното място, избор на специалност в университета, женитба, деца. Ако всички около вас например са семейни с деца, е много по-вероятно и вие да се решите на подобна стъпка – дори ако преди това не сте имали такова намерение.
Да, поемането на риск е заразно. В този смисъл всеки може да има герой. Е, ако е видял вече такъв пред себе си като модел на подражание.
Цветелина Велчева
